Леви разсеяно кимна.
— Нещо повече за гаджето на Сидънс? — попита той.
Преди час един от затворниците на Райкър Айлънд беше казал на пазача си, че предишния месец Сидънс се хвалел с гадже на име Пейдж, която по неговите думи била първокласна стриптийзьорка.
Опитваха се да я открият в Ню Йорк, но Шор предположи, че може да се е запознала със Сидънс в Мичиган, и се свърза с местните власти.
— Не, засега нищо. Навярно поредната задънена улица.
— Търсят те от Детройт, Джак — надвика врявата в помещението някакъв глас. Двамата детективи бързо се обърнаха. Шор светкавично отиде до бюрото си и вдигна слушалката.
— Тук е Стан Лоугън, Джак. Запознахме се миналата година, когато дойде да прибереш Сидънс. Може би имам нещо интересно за теб.
— Казвай.
— Изобщо не успяхме да разберем къде се е крил, преди да се опита да ограби бензиностанцията. Отговорът може да е в тази Пейдж. Имаме информация за Пейдж Ларонд, танцьорка на екзотични танци. Напуснала града преди два дни. Казала на приятелка, че не знае дали ще се върне и че очаквала да се срещне с гаджето си.
— Споменала ли е къде отива? — изсумтя Шор.
— Казала, че първо ще отиде в Калифорния, а после — в Мексико.
— Калифорния и Мексико! По дяволите, ако Сидънс се добере до Мексико, навярно изобщо няма да успеем да го намерим.
— Нашите хора проверяват железопътните и автобусните гари, а също и летищата, за да видим дали няма да открием следите й. Ще те държим в течение — обеща Лоугън, после прибави: — Ще ти пратим по факса и рекламните и плакати. Недей да ги показваш на децата си.
Шор ядосано остави слушалката.
— Ако Сидънс е успял да напусне Ню Йорк тази сутрин, вече може да е в Калифорния, дори в Мексико.
— Не е лесно в последния момент да си купиш самолетен билет за Бъдни вечер — предпазливо му напомни Леви.
— Слушай, някой е уредил да му дадат пистолет. Същият този някой може да му е приготвил дрехи, пари и билет. Сигурно е успял да го закара на летището във Филаделфия или Бостън, където никой не го търси. Аз лично предполагам, че се е срещнал с гаджето си и двамата са на път за границата, ако вече не са я пресекли. И продължавам да смятам, че сестрата на Сидънс също е замесена.
Морт Леви намръщено проследи Шор, който отиде да чака факса от Детройт. Следващата стъпка бе да пратят снимките на Сидънс и гаджето му до граничния патрул в Тихуана.
Но все пак трябваше да обградят катедралата заради нищожната вероятност Джими да е казвал истината, помисли си той. Кой знае защо заминаването за Мексико и вероятността Сидънс да се предаде му се струваха неправдоподобни. Дали онази Пейдж не беше излъгала приятелката си, за да прикрие следите си, ако ченгетата тръгнат по петите й?
Кафето и сандвичите, които бяха поръчали, тъкмо пристигаха. Морт отиде да си вземе своето ръжено хлебче с шунка. Две от жените в управлението разговаряха помежду си. Детективът чу едната от тях, Лори Мартини, да казва:
— Все още няма нито следа от онова изчезнало дете. Трябва да го е отвлякъл някой луд.
— Какво изчезнало дете? — попита той.
Внимателно изслуша подробностите. Това беше един от случаите, по които никой полицай не би могъл да работи, без да се обвърже емоционално. Морт имаше седемгодишен син. Знаеше какво трябва да минава през ума на онази майка. А бащата бе толкова тежко болен, че дори не му бяха съобщили. И всичко това на Бъдни вечер. „Господи, на някои хора наистина им се събира прекалено много!“ — помисли си той.
— Търсят те по телефона, Морт — извика някой от отсрещния край на стаята.
Той отнесе кафето и сандвича на бюрото си.
— Кой е? — попита, докато вдигаше слушалката.
— Жена. Не си съобщи името.
— Детектив Леви — изрече Морт в слушалката.
От другия край се чуваше напрегнато дишане. Последва слабо изщракване и връзката прекъсна.
Репортерът от УСБС Алън Греъм се приближи до патрулната кола, в която един час преди това беше интервюирал Катрин Дорнън.
Сега бе осем и половина и от небето отново се сипеха големи бели снежинки.