По слушалката в ухото си Греъм чу, че водещият съобщава последната информация за избягалия затворник.
— Състоянието на ранения пазач Марио Бонарди продължава да е критично. Кметът Джулиани и началникът на полицията Братън повторно посетиха интензивното отделение в болницата, в която лежи след сложната операция Бонарди. Според последните съобщения, полицията проверява информация, че човекът, който го е ранил, осъденият убиец Джими Сидънс, може би ще се срещне със своя приятелка в Калифорния и двамата ще се насочат към Мексико. Граничният патрул в Тихуана също е известен.
Един от репортерите бе научил, че според адвоката на Джими Сидънс щял да се предаде след среднощната служба в катедралата „Сейнт Патрик“. Алън Греъм се радваше, че бяха решили да не разгласяват това в ефир. Полицейските шефове не го вярваха и не искаха напразно да безпокоят богомолците.
По Пето Авеню почти нямаше пешеходци. Дойде му наум, че новините, които отразяваха тази Бъдни вечер, са направо ужасни: избягал затворник убиец, полумъртъв пазач, изчезнало седемгодишно момче, за което вече подозираха, че е станало жертва на педофил.
Той почука по прозореца на патрулната кола. Катрин вдигна очи към него, после смъкна стъклото до половината. Като я гледаше, не можеше да не се запита още колко време ще е в състояние да запази самообладание. Тя седеше на предната дясна седалка до полицай Ортис. Синът й Майкъл беше отзад заедно с красива възрастна жена.
Катрин тихо отговори на неизречения му въпрос:
— Все още чакам. Полицай Ортис беше любезен да остане заедно с мен. Не зная защо, но имам предчувствието, че ще открия Брайън точно тук. — Тя леко се обърна назад. — Мамо, това е Алън Греъм от УСБС. Той ме интервюира веднага след като разговарях по телефона с теб.
Барбара Кавъноу забеляза съчувствието, изписано на лицето на младия репортер. Макар да знаеше, че ако имаше какво да им съобщят, вече щяха да са го направили, тя не успя да се сдържи и попита:
— Нещо ново?
— Не, госпожо. Много хора звънят в радиото, но всички искат само да изразят съчувствието си.
— Той е отвлечен — безжизнено изрече Катрин. — Въпреки че с Том възпитавахме децата си да вярват на хората, те също така знаят как да се справят в извънредни ситуации. Ако се беше загубил, Брайън щеше да отиде при някой полицай. Знае и номера на полицията. Някой го е отвел. Кой друг би отвел седемгодишно дете, освен…
— Катрин, скъпа, не се измъчвай — каза майка й. — Всички, които са слушали радио, се молят за Брайън. Трябва да имаш вяра.
Катрин усети, че гневът й се надига. „Да, предполагам, че трябва да имам «вяра». Брайън определено вярва — вярва в медальона на Сейнт Кристофър, навярно достатъчно, за да тръгне след онзи, който е взел портфейла ми. Той знаеше, че медальонът е вътре и е решил, че трябва да го върне.“ Тя погледна към майка си и Майкъл. Гневът й започна да се стопява. Майка и не беше виновна за случилото се. Не, вярата — дори в нещо толкова безсмислено като медальона на Сейнт Кристофър — бе нещо прекрасно.
— Права си, мамо — отвърна Катрин.
По слушалката в ухото си Греъм чу, че водещият казва:
— Ти си, Алън.
Той отстъпи назад и започна:
— Майката на Брайън Дорнън все още е на мястото, където малко след пет часа изчезнал синът й. Властите вярват в предположението на Катрин Дорнън, че Брайън може да е видял някой да краде портфейла ми да го е проследил. Вътре имало медальон на Сейнт Кристофър и момчето отчаяно искало да го занесе на баща си в болницата.
Греъм подаде микрофона на Катрин.
— Брайън вярваше, че медальонът на Сейнт Кристофър ще помогне на баща му да оздравее. Ако имах неговата вяра, щях по-внимателно да пазя портфейла си, защото медальонът беше вътре. Искам съпругът ми да оздравее. Искам да си върна детето — с твърд глас въпреки вълнението си каза тя. — В Божието име, ако някой знае какво се е случило с Брайън, кой го е отвел или къде се намира, моля ви, съобщете ни.
Греъм отстъпи назад.
Ако някой, който знае нещо за местонахождението на Брайън, слуша тази млада майка, ние го молим да телефонира на следния номер: 212-555-0748.
11.
Очите й бяха пълни със сълзи, устната й трепереше. Кали изключи радиото. „Ако някой знае какво се е случило с Брайън…“
„Аз се опитах — разпалено започна да се убеждава тя. — Опитах се.“ Беше позвънила на детектив Леви, но когато чу гласа му, се уплаши от последствията. Щяха да я арестуват. Отново щяха да й вземат Джиджи и да я пратят при други хора. „Ако някой знае нещо за местонахождението на Брайън…“