— Ела за малко вътре.
— Казах ти да си починеш. — Той се помъчи да се освободи от ръката му. — Току-що пак позвъни Лоугън от Детройт. Преди два дни жена, чието описание отговаря на гаджето на Сидънс, наела кола до Уиндзър на границата. Хората му смятат, че онази Ларонд е казала на приятелката си за Калифорния и Мексико, за да ни заблуди. Те отново разпитали приятелката и този път тя се сетила, че предложила да купи коженото палто на Ларонд, защото нямало да й трябва в Мексико. Ларонд отказала.
„Аз изобщо не повярвах в тази история“ — помисли си Морт Леви. Продължаваше да стиска Шор за ръката, докато го буташе през отворената врата на кабинета на началника.
Пет минути по-късно по Ийст Сайд Драйв към Авеню Би и Десета улица летеше полицейска кола. Ужасно ядосаният Джак Шор беше получил заповед да чака в микробуса, докато Морт и началникът им Бъд Фолни се качат горе да разговарят с Кали.
Морт знаеше, че Шор няма да му прости за настояването да не се намесва.
— Когато предишния път бяхме при нея, Джак, аз знаех, че тя крие нещо. Но ти я уплаши до смърт. Мисли си, че ще направиш всичко възможно, за да я пратиш обратно зад решетките. За Бога, не можеш ли да гледаш на нея като на човешко същество? Тя има четиригодишно дете, съпругът й е умрял и достатъчно е била наказана, когато е допуснала грешката да помогне на брат си. При това не забравяй, че тя го е отгледала.
Морт се обърна към Фолни:
— Не зная каква е връзката между Джими Сидънс и онова изчезнало дете, но съм сигурен, че Кали е била прекалено уплашена, за да говори. Ако сега ни каже каквото знае, това ще е, защото смята, че управлението… вие… нямате намерение да я хвърлите в затвора.
Фолни кимна. Беше внимателен, слаб мъж, наближаващ петдесетте, и приличаше на учител. Преди да разбере, че призванието му е в органите на реда, наистина три години бе преподавал в гимназия. Подчинените му бяха сигурни, че някой ден ще стане началник на полицията. Вече беше един от най-влиятелните хора в управлението.
Морт Леви знаеше, че ако някой е в състояние да помогне на Кали, като се допуснеше, че по някакъв начин е била принудена отново да прикрие Джими, това е Фолни. Но изчезналото дете — какво общо имаше с това Сидънс?
Всички отчаяно искаха да научат отговора на този въпрос.
Когато автомобилът спря зад полицейския микробус, Шор за пореден път помоли:
— Ако си държа устата затворена…
— Предлагам веднага да започнеш, Джак — прекъсна го Фолни. — Влизай в микробуса.
14.
Пит Круз вече се канеше да си тръгва. Знаеше адреса на Кали Хънтър от времето, когато се беше опитал да я интервюира след освобождаването й от затвора, и се надяваше, че брат й ще се появи. Но в продължение на часове нямаше какво друго да гледа, освен снега. Сега поне като че ли окончателно бе спрял. Полицейският микробус все още беше паркиран срещу блока на Кали, но навярно просто подслушваха телефона й. Вероятността Джими Сидънс внезапно да се появи вече изглеждаше също толкова голяма, колкото двама непознати да се окажат с еднаква ДНК.
„Толкова време напразно да вися пред блока на Хънтър“ — каза си. Малко преди шест беше видял Кали да се прибира вкъщи, после към седем пристигнаха двамата детективи. И след това нищо.
Докато чакаше, бе включил портативната си радиостанция на полицейската честота, а също на УИМЕ и УСБС. „Нито дума за Сидънс. Жалко за изчезналото хлапе.“
Когато по УИМЕ започнаха новините в десет, Пит за стотен път си помисли, че водещата не струва. Но пък когато говореше за изчезналото седемгодишно дете, тя беше искрено развълнувана. „Навярно всеки ден трябва да се губят хлапета“ — саркастично си помисли, но веднага се засрами от себе се.
Около блока на Хънтър бе оживено, постоянно влизаха и излизаха хора. В много черкви службите в полунощ бяха прехвърлени за десет часа. „Независимо за кое време ги определят, винаги ще има закъснели“ — каза си Пит, когато видя възрастна двойка забързано да напуска сградата и да завива по Авеню Би. Навярно се бяха запътили към „Сейнт Емерик“.
На улицата се появи жената, която по-рано беше довела детето на Хънтър. Дали отиваше в апартамента й? Може би Кали имаше намерение да излиза?
Пит сви рамене. Навярно имаше късна среща или самата тя щеше да ходи на черква. Очевидно днес нямаше да получи материала, който щеше да му донесе име на голям репортер.
„Но и това ще стане — обеща си. — Няма цял живот да се блъскам в онази въшлива станция.“ Приятелят му, който работеше в УНБС, обичаше да говори за службата си и да казва, че единствената публика на УИМЕ били две хлебарки и три улични котки.