Комплиментът не успя да разведри загрижените им лица и когато се прибра вкъщи, Уили завари Алвира също разтревожена.
— Изтърках си подметките да разглеждам апартаменти с Айлийн Гордън — каза тя.
— Научи ли нещо?
— Да, тя е прекрасна жена и съм готова да си заложа живота, че за нищо на света не би взела нещо, което не е нейно.
— Това означава, че семейство Бейкър са ги измамили — заключи Уили.
— Да, но се надявах и те да се окажат мошеници. По-лесно е да заловиш престъпници, отколкото да убедиш невинни хора, че са били заблудени — въздъхна тя.
18.
Връзката на монсеньор Томас Ферис със „Сейнт Клемънт“ беше започнала четирийсет години по-рано, когато току-що го бяха ръкоположили за свещеник. След седем години го прехвърлиха в нова енория в Бронкс, после го назначиха при кардинала. Преди десет години се беше върнал в „Сейнт Клемънт“ като пастор и се надяваше да прекара там остатъка от активния си живот. Той признаваше пред себе си, че сърцето му го влече натам, и много се гордееше с църквата — с нейната история и важното й място в обществото. Единственият инцидент, който помрачаваше службата му и вече седем години продължаваше да го измъчва, бе кражбата на потира на епископ Сантори.
— Аз съм виновен, защото се случи през моята смяна — казваше на другите свещеници той. Те знаеха колко страда за загубата. — Получихме предупреждение, че са извършени обири на черкви, но просто не обърнахме достатъчно внимание. Естествено, бяхме поставили аларми на прозорците и вратите, но само толкова. Трябваше да инсталираме детектор за движение. Мислех си да го направя, но просто не ми остана време.
И макар че в шкафа с потира на епископа имаше безшумна аларма, в този случай тя се беше оказала безполезна. Когато бяха пристигнали полицаите, крадецът и потирът вече бяха изчезнали.
Тази загуба винаги най-силно го измъчваше през коледните празници, защото потирът беше изчезнал тогава. И въпреки че монсеньорът и енориашите постоянно се молеха за завръщането му, молитвите му бяха особено пламенни по това време на годината.
„Някои се раждат светци, а не стават такива впоследствие“ — Том Ферис вярваше в това. Винаги бе смятал, че те се раждат с вродена доброта, която всички усещат, независимо от обстоятелствата. Беше се запознал с епископ Сантори към края на живота му, след като вече се бе оттеглил от официалните си задължения. Епископът беше останал да живее в енорийското жилище на „Сейнт Клемънт“ до смъртта си.
„Около него се носеше аура на светец — помисли си Ферис, — същата аура, която обграждаше кардинал Кук.“
В понеделник вечерта, когато заключваше черквата, свещеникът мина покрай изповедалнята. „Крадецът, който открадна потира, трябва да се е крил вътре — помисли си. — Ако му е трябвал диамантът, мога само да се моля, че не е изхвърлил самата чаша в някоя кофа за боклук.“
Монсеньор Ферис всъщност не вярваше, че потирът е бил изхвърлен. В последно време дори му хрумна невероятната мисъл, че кражбата е била извършена, защото от потира е имало нужда на някое друго място, че далеч от дома си в „Сейнт Клемънт“ той изпълнява по-важна мисия.
Когато излезе навън и заключи вратата след себе си, свещеникът механично хвърли поглед към улицата, за да провери дали е там загадъчната млада жена. Когато не я видя, за миг изпита съжаление — надяваше се, че ще се върне. Много пъти му се бе случвало наоколо да се навъртат хора, които се страхуват да споделят с него грижите си, но после събират смелост да го сторят. „Имам нужда от помощ, монсеньор“ — обикновено започваха те.
Икономката му беше оставила ядене във фурната. Помощникът му си бе тръгнал и Том Ферис имаше възможност да почете, докато ядеше простата си вечеря и отпиваше от чашата с вино. Когато свърши, той изплакна съдовете и ги нареди в миялната машина. С усмивка си спомни старите дни, когато пасторът — обикновено известен сред шестимата или седмината си помощници като „шефът“ — властваше като абсолютен монарх. Тогава в енорийското жилище идваше икономка, която готвеше фантастично и поднасяше великолепни блюда три пъти дневно.
Тъкмо си пиеше кафето, когато му позвъни Алвира и сложи край на спокойната вечер.