Наложи се за кратко да прекъснат репетицията, когато Рашид, третият влъхва, изпусна съда с мирото.
— Няма нищо, Рашид — извика сестра Корделия, когато видя сълзите в очите му. Сестра Мейви Мери се втурна да събере парчетата. — Всичко е наред, продължавайте, деца.
Уили седна на пианото. Бе време за заключителната сцена.
— „Спи, мое дете, спи спокойно…“ — тихо запя той.
Коленичили до люлката, Стелина и Джери вдигнаха поглед.
— „Бог ангели ще прати да бдят над съня ти…“ — подеха те.
— Много хубава песен — каза Лени. — Напомня ми за…
— Шшт! — „Господи, не може ли да млъкне поне за да чуе детето си?“ — помисли си Алвира, вече толкова ядосана, че ако имаше лепенка, сигурно щеше да му залепи устата. Забеляза, че когато мъжът беше заговорил, Стелина погледна към него и после засрамено се извърна.
„Детето разбира какъв е баща му — каза си. — Бедното момиченце, днес наистина изглежда малко раздърпано. Косата му е разрошена, а обикновено толкова добре е сресано. Но пак е красиво, с тази дълга почти до кръста къдрава тъмноруса коса, с тази чудесна кожа и проницателни кафяви очи. Лицето му е тъжно и прилича на възрастен човек. Защо животът на някои деца започва толкова ужасно?“
Когато репетицията свърши, Лени шумно заръкопляска.
— Страхотно! — извика той. — Адски сте готини! Стар, татко ти се гордее с теб!
Стелина се изчерви и извърна очи.
— Татко ти се гордее с теб — имитира го Джери, когато се изправи на крака. — Ти си толкова хубава Благословена майчица, ха, ха, ха!
— Все още не е късно да си намерим нов Свети Йосиф — предупреди го сестра Корделия и леко го плесна. — Не забравяйте в понеделник да си вземете костюмите на училище, деца. Ще се преоблечете тук.
— Аз ще взема Стар от училище и ще я заведа вкъщи да се преоблече — каза на Алвира Лени. — Баба й няма да може да дойде на тържеството, но иска да я види в костюма. После ще отида на работа.
Тя разсеяно кимна. Вниманието й бе насочено към Корделия, която събираше даровете на влъхвите. „Тези шоколади с жълт станиол наистина приличат на злато — помисли си. — Боядисаната купа, която е донесла за тамяна, е много красива. Ще трябва да донеса нов съд за мирото на мястото на онзи, който изпусна Рашид.“ После забеляза, че Стелина хваща Корделия за ръка и я отвежда настрани.
— Споделят си нещо тайно, а? — разтревожи се Лени.
— О, съмнявам се — бързо отвърна Алвира. — Зная, че Стелина искаше сестра Корделия и сестра Мейви Мери да се молят за баба й.
— А, да — след няколко секунди каза той. — Предполагам, че е затова.
Доволен от впечатлението, което смяташе, че е направил на репетицията, Лени си тръгна заедно със Стелина, като на всеослушание обясни, че има намерение да я заведе на вечеря.
— Вече не можем да уморяваме баба с готвене и сигурно ще трябва да си намеря готварска книга — беше последната му забележка.
На път за „Макдоналдс“ попита Стар, дали е казвала на сестрата да се моли за баба й, когато я е отвела настрани.
— Всеки ден я моля — тихо отвърна Стелина. Инстинктивно разбираше, че на баща й може да не му хареса онова, за което всъщност беше попитала сестра Корделия — ако баба й позволи да вземе сребърния потир, някога принадлежал на чичото на майка й, ще може ли Рашид да го поднесе като дар вместо строшения съд.
За нейна радост сестрата се съгласи. Стар бе убедена, че ако помоли баба си, тя няма да й откаже. „И когато Рашид го остави до люлката, ще се помоля, ако майка ми още не е отишла в рая, да дойде и да ме види поне веднъж.“
В последно време Стелина мислеше само за това. И все повече вярваше, че ако поднесат потира в дар на младенеца Исус, молитвата й ще бъде чута. И че майка й най-после ще дойде при нея.
26.
Питър Люис, дядото на Сондра, пристигна в сряда следобед. Фактът, че Гари не го придружава, едновременно я изпълни с облекчение и разочарование.
— Ще дойде само за концерта — каза дядо й, — защото е много зает. Освен това ми се струва, че е достатъчно проницателен, за да разбира, че пред толкова важно изпълнение е по-добре музикантът да бъде оставен насаме с музиката си.
Сондра знаеше какво иска да каже дядо й. Гари Уилис страстно обичаше музиката и разбираше присъщото за всички артисти напрежение.
— Радвам се, че е постъпил така — отвърна тя, — но също се радвам, че ти си тук. Изглеждаш много добре, дядо. — Въпреки подутите му от артрита китки и пръсти, тройният байпас беше възвърнал цвета на лицето му и енергичността му — нещо, което Сондра се бе опасявала, че възрастта и болестта завинаги са му отнели.