— Това определено не е жената, която лежеше на леглото и подписа онова завещание — отвърна Джим Гордън.
— Да, има известна прилика, но не е същата жена — потвърди Айлийн.
— Разкажи ни останалото, Айлийн — рече Алвира.
— Когато слязохме долу, вратата на салона беше отворена и видяхме възрастна жена. Седеше на онова кресло — посочи към стола на Беси тя. — Не погледна към нас, но я видяхме в профил — тя вече определено беше жената от снимките на Алвира.
— Това достатъчно ли ти е, Вик? — попита Уили. — Утре сутрин Кейт ще подаде иск за оспорване на завещанието, семейство Гордън ще разкажат всичко и най-късно след няколко дни ще повдигнат обвинение срещу вас, измамници такива.
— Мисля, че е време да се изнесем — побърза да заяви Вик Бейкър. — Кейт, заради това недоразумение ние незабавно ще напуснем къщата. Ела, Линда. Веднага ще си съберем багажа.
— На добър път. Надявам се да се озовете в затвора — извика след тях Алвира.
— Ти ме помоли да донеса шампанско — няколко минути по-късно каза на Алвира монсеньор Ферис, докато стояха в трапезарията. Той отвори бутилката.
— Сега разбирам защо.
Сестра Корделия и Кейт едва започваха да осъзнават значението на случилото се.
— Вече не се налага да напусна дома си — развълнувано рече Кейт.
— А на мен няма да ми се наложи да изоставя децата си — възкликна сестра Корделия. — Благодаря ти, Господи!
— За Алвира — сестра Мейви Мери вдигна чашата си.
За миг лицето на монсеньор Ферис помръкна.
— Сега остава само да открием онова изчезнало дете и да си върнем откраднатия потир на епископа.
— Както Алвира винаги казва, „никога не е късно“ — гордо отвърна Уили. — И както винаги казвам аз, залагам на нея.
28.
Както беше обещал, в понеделник следобед Лени взе Стелина от училище.
— Стар — задъхано каза той, — баба току-що получи припадък и се наложи да дойде лекар. Той повика линейка. Известно време може да се наложи да остане в болница, но ще се оправи. Обещавам ти.
— Сигурен ли си? — изпитателно се вгледа в очите му тя.
— Абсолютно.
Момиченцето изтича напред и когато зави зад ъгъла, видя, че от блока им изнасят носилка. Сърцето му се разтуптя, когато се втурна към нея.
— Бабо, бабо — извика и протегна ръце към любимата си пралеля.
Лили Малдонадо се опита да се усмихне.
— Стелина, сърцето ми не е добре, но в болницата ще ми помогнат и ще се върна. Сега трябва да си измиеш ръцете и лицето, да се срешиш и да си облечеш туниката на Благословената майка. Не трябва да закъсняваш за тържеството. Довечера татко ти ще ти донесе дрехи при госпожа Нунес. Докато се върна, ще спиш при нея.
— Бабо — прошепна Стелина, — Рашид, който играе един от влъхвите, строши съда с мирото. Моля те, може ли да му дам чашата от мама, за да я носи на тържеството? Тя е свещена, нали си ми разказвала, че била на чичо й, който бил свещеник. Моля те. Много ще я пазя. Обещавам.
— Трябва да тръгваме, момиченце — каза санитарят и задърпа Стелина за ръката, за да я отстрани от носилката. — Можеш да посетиш баба си в болницата „Сейнт Люк“. Тя е съвсем наблизо, на Сто и тринайсета улица.
Очите на детето се насълзиха.
— Бабо, знам, че ако занеса чашата, ще се сбъдне едно мое желание. Моля те, позволи ми.
— Какво е това желание, bambina? — попита Лили с глас, натежал от успокоителното, което й бяха сложили.
— Да се върне майка ми — каза момиченцето и сълзите започнаха да се стичат по бузите му.
— О, Стелина, bambina, да можеше наистина да се върне, преди да умра. Добре, вземи чашата, но внимавай да не те види баща ти. Може да не ти позволи да я вземеш.
— Благодаря ти, бабо. Утре ще дойда да те видя, обещавам.
Минута по-късно линейката замина с пусната сирена.
— Трябва да побързаме, Стар — каза Лени.
Детският център беше украсен с елха и гирлянди от сплетени елхови клонки. През уикенда неколцина доброволци бяха построили в единия край на голямата стая на втория етаж платформа, която служеше за сцена. От двете й страни бяха закачени стари кадифени завеси. За публиката бяха наредени сгъваеми столове и в стаята прииждаха родители, роднини и приятели на децата, които участваха в тържеството.