Алвира бе пристигнала рано, за да помогне на Корделия и Мейви да облекат децата. С помощта на ужасни заплахи сестра Корделия успяваше да поддържа известен ред сред възбудените изпълнители. В шестнайсет и десет, точно когато вече всички започваха да се тревожат за нея, се появи Стелина.
Алвира бързо я хвана за ръка.
— Баба ти видя ли те в костюма? — попита, докато поправяше синия воал върху водопада от тъмнозлатиста коса на детето.
— Не. Откараха я с линейка в болницата — тихо отвърна Стелина. — Татко ми обеща да ме заведе да я видя. Тя ще оздравее ли, госпожо Миън?
— О, надявам се, миличка. Но докато е в болница, ние ще се грижим за теб. Нали знаеш колко се страхувахме, че ще се наложи да закрием Детския център? Е, стана чудо и вече няма такава опасност — а това означава, че ще се виждаме всеки ден след училище.
Стелина тъжно се усмихна.
— О, толкова се радвам. Тук ми е хубаво.
— А сега тичай да си заемеш мястото до Свети Йосиф. Искаш ли да ти подържа багажа? — Тя протегна ръка към найлоновата пазарска торбичка, която стискаше Стелина.
— Не, благодаря. Трябва да дам на Рашид чашата, за да я поднесе на младенеца. Сестра Корделия ми позволи. Благодаря ви, госпожо Миън.
Алвира я проследи с поглед. „Това дете ми напомня за някого. Но за кого?“ — запита се тя, докато се връщаше на мястото си.
Светлините угаснаха. Дойде време за началото на коледното тържество.
— Беше прекрасно! — заповтаряха всички, когато заглъхнаха последните звуци на „Цяла нощ“ и гръмнаха аплодисменти. Из цялата стая запроблясваха светкавици на фотоапарати — родителите искаха да запечатат момента. Алвира рязко дръпна сестра Мейви Мери за ръкава.
— Мейви, искам да направиш снимка отблизо на Стелина — каза. — Даже няколко.
— Естествено, Алвира — съгласи се монахинята. — Тя игра превъзходно. Когато запя, не издържах и се разплаках. Вложи толкова чувство в думите!
— Така е. Носи музиката в душата си.
Невероятната, безумна идея на Алвира започваше да се превръща в увереност, но не искаше да я признае дори пред самата себе си. „Като начало можем да проверим акта за раждане — помисли си тя, — но, мили Боже, възможно ли е?“
— Готово — две-три минути по-късно каза Мейви и внимателно й подаде няколко полароидни снимки. — След малко ще станат по-ясни. Освен това успях да я снимам заедно с Рашид, когато й връщаше сребърната чаша.
„Сребърна чаша ли? Не! Това е потир! — помисли си Алвира. — Може и да греша. Може би прекалявам с фантазиите си. Но поне едно нещо мога да проверя незабавно.“
Мейви, моля те направи няколко снимки отблизо на онази чаша — каза тя. — Нека Стелина да я подържи.
— Хайде, Алвира — повика я Уили. — Трябва да ми подаваш подаръците за децата.
— Мейви, направи снимките и ми ги запази — нареди Алвира. — Не ги изпускай от ръце.
Тя побърза да отиде при мъжа си. Подаръците бяха на масата зад нея.
— Добре. Дядо Коледа, това е за Хосе — сърдечно каза Алвира и момченцето нетърпеливо протегна ръце.
Уили го прегърна.
— Почакай малко, Хосе. Сестра Мейви ще дойде да ни снима.
Алвира нямаше търпение да се освободи и да провери подозренията си, но беше по-лесно просто да помогне на Уили, вместо да търси някой да я замести.
Междувременно Корделия и нейните доброволци раздаваха бонбони и безалкохолни, макар че някои вече започваха да се разотиват. Алвира с удивление видя, че Грейс Нунес също се готви да си тръгне, следвана от Джери и Стелина.
Когато я повика, Грейс се приближи.
— Къде ще заведеш Стелина?
— Засега ще я оставя у тях — обясни жената. — Довечера баща й ще я доведе при мен. Каза, че първо искал да вечеря заедно с нея, след като се върнел от работа. Трябва да намина покрай сестра ми за малко, но той обеща да се прибере рано. Стелина ще заключи вратата. Нали, Стелина?
— Ще я заключа. О, надявам се татко да е научил нещо за баба — сериозно отвърна момиченцето.
Десет минути по-късно вече бяха раздадени всички подаръци. Алвира изтича при сестра Мейви Мери и взе полароидните снимки. После си облече палтото.
— Какво има? — с приглушен от пухкавата брада на Дядо Коледа глас попита Уили.
— Трябва да покажа на монсеньор Том едни снимки — каза през рамо тя. — Ще те чакам там.