— Ще останеш!
— Кой ще ме спре? Ще ти кажа това, което искаш да знаеш, но запомни, че не съм свикнал да се подчинявам на някакъв миралай. Показах ти под чия закрила се намирам и ако то не помага, мога и сам да се защитя!
— Аха!
Офицерът вдигна ръка да ме удари.
— Халеф!
Извиках силно и си пробих път между конете. Вратата се отвори и само миг след като я блъснах зад себе си, куршум от револвер се заби в нея. Миралаят беше стрелял по мен.
— Беше предназначен за теб, сихди — каза загрижено Халеф.
— Ела горе!
Докато се качвахме по стълбите, отвън чухме викове и конски тропот. Когато се озовах на площадката, видях как ариергардът на конния отряд изчезва зад завоя на долината. Истинско безумие беше да се хвърлят драгуните срещу оръдията, които можеха да замлъкнат само след нападение откъм планината. Миралаят още не беше разбрал в какво положение се намира и имаше късмет, че Али бей щадеше живота на хората му, защото отсреща при светилището и по планинската пътека турците се бяха скупчили така, че всяко гюле на джесидите можеше да вземе една или повече жертви.
Отново отекна гърмът на оръдията. Ако бяха добре насочени, изстрелите щяха да причинят страшни опустошения сред конницата и това се потвърди. Цялата долна част на долината се покри с бягащи драгуни, тичащи кавалеристи и коне без ездачите си.
От ярост и гняв миралаят стоеше като вкаменен. Той най-после разбра, че трябва да действа по друг начин. Забеляза ме на ръба на площадката, където бях подал глава, и ми махна. Изправих се отново.
— Ела долу! — заповяда той.
— Защо?
— Искам да те питам нещо.
— И да стреляш отново по мен?
— Не беше по теб.
— Е, добре, питай! Мога да ти отговарям и оттук. Ще чуеш думите ми така добре, както и ако съм долу. Но — при това дадох знак на Халеф, който веднага ме разбра… — но виждаш ли този човек? Той е мой слуга, държи пушка в ръка и се е прицелил в теб. Дори и едно-единствено оръжие да се насочи срещу мен, ще те застреля, миралай, и тогава ще кажа същото: не беше по теб!
Халеф коленичи плътно до ръба на площадката, с насочена към главата на полковника пушка. От страх или от гняв, това не можах да разбера, миралаят побледня.
— Махни оръжието! — заповяда той.
— Няма!
— Алеман, имам почти две хиляди войници, мога да те смажа!
— А аз имам само този тук. Ако му дам знак, ще те изпрати при твоите прадеди.
— Отмъщението на хората ми ще бъде ужасно.
— Много от тях ще загинат, преди още да са нахълтали в къщата. Впрочем долината е обградена от четири хиляди бойци, които с лекота и само за половин час ще ви изтласкат.
— Колко, казваш?
— Четири хиляди. Погледни само към билото! Не виждаш ли човек до човек? Ето, отсреща идва мъж, който развява бял тюрбан. Сигурно е пратеникът на бея от Баадри и ще преговаря с теб. Гарантирай му закрила и го посрещни според обичая. Така ще бъде най-добре за теб.
— Няма нужда да ме поучаваш. Само да дойдат бунтовниците! Но къде са останалите джесиди?
— Слушай, ще ти разкажа. Али бей научи, че искаш да нападнеш поклонниците. Той изпрати съгледвачи, които следяха войските от Мосул, Диарбекир и Киркук. Жените и децата бяха отведени в безопасност. Беят не спря настъплението ти, но напусна долината и я обгради. Той разполага с много повече войници и е заел по-добра позиция. Артилерията ти и мунициите са в негови ръце. Ако не се отнесеш приятелски с пратеника му, си загубен.
— Благодаря ти, франк! Първо ще преговарям с него, а после — с теб. Ти имаш буюрулду от султана и ферман от мютесарифа. И въпреки това си се съюзил с враговете им. Ти си предател и ще бъдеш наказан.
В същото време Назир ага, адютантът, доближи коня си до него и му прошепна нещо. Омар Амед ме посочи и запита:
— Този ли е бил?
— Той беше. Алеманът не е наш враг. Той случайно е техен гост, а на мен спаси живота.
— За това ще говорим после. Сега ела с мен в онази сграда.
Те се отправиха към храма на слънцето, слязоха от конете пред входа и влязоха вътре.
Междувременно парламентьорът, скачайки от скала на скала, се бе спуснал по най-прекия път в долината и прекосил потока. Той също влезе в храма. Изстрел не се чу. Цареше тишина, нарушавана само от отчетливите стъпки на войниците. Те се чувстваха прекалено застрашени в горната част на долината и се спускаха, за да се разгърнат долу.
Измина повече от половин час. Парламентьорът излезе навън, но не сам, а охраняван. Бяха го вързали. Миралаят също се появи на входа, огледа се, забеляза кладата и посочи към нея. Бяха повикани десет арнаути. Те обградиха джесида и го домъкнаха до купа дърва. Едни го държаха, а другите грабнаха пушките си. Той трябваше да бъде разстрелян.