— Аз съм.
— Почакай малко. Каймакаминът ще дойде веднага.
Наистина, не след дълго Каймакаминът излезе от храма и се отправи насам. Придружаваше го само махреджът.
— Халеф, отвори им и ги въведи в стаята. Залости вратата и се върни обратно. Ако някой неканен се доближи до къщата, стреляй по него!
Слязох долу. Двамата мъже влязоха. Те бяха с висок чин, но това не ме безпокоеше. Посрещнах ги хладно и им кимнах само да седнат. После ги попитах не особено почтително:
— Слугата ми ви пусна. Какво има да ми казвате?
— Молим те, да отидеш с мисия при Али бей — започна махреджът.
— Ще гарантирате ли сигурността ми и тази на моя слуга?
— Да.
— Какво да му кажа?
— Трябва да предаде оръжието и да бъде покорен на мютесарифа.
— И после? — попитах любопитен какво ще каже още.
— Тогава наказанието, което Шекиб Халил паша ще наложи на джесидите, ще бъде възможно най-милостиво.
— Ти си махреджът на Мосул, а твоят придружител е предводител на войските, които са тук. Той трябва да ми предаде желанията си, а не ти.
— При него съм като пълномощник на мютесарифа. При тези думи мъжът с ястребовото лице се тупна силно по гърдите.
— Имаш ли писмени пълномощия? — го попитах.
— Не.
— Тогава ти струваш колкото всеки друг.
— Каймакаминът ми е свидетел.
— Само писмено пълномощно може да те легитимира, нищо друго. Върви и го вземи! Шекиб Халил паша би изпратил само някой учен мъж да го представя.
— Искаш да ме обидиш?
— Не. Исках само да установя, че ти не си офицер, нямаш и понятие от военните дела, следователно трябва да мълчиш.
— Ефенди — извика той, хвърляйки ми гневен поглед. — Трябва ли да ти докажа правотата на думите си? Вие сте обкръжени така, че никой от вас не би се измъкнал. Само за около половин час могат да ви погубят. И при това положение на нещата трябва да убедя бея да сложи оръжие? Той би ме сметнал за луд. Миралаят, Аллах да бъде милостив и състрадателен към него, със своята непредпазливост обрече хиляда и петстотин храбри войници на гибел. На каймакамина се пада трудната чест да ги изтръгне от пропастта. Ако успее, значи, че е действал като примерен офицер и герой. Но с гръмки фрази, зад които се крият страх и подлост, той няма да успее. Ще говоря само с него. За военните дела трябва да отговаря само някой военен.
Изпитвах истинско отвращение към този човек, но нямаше да го изразя така явно, ако Кямил ефенди се беше държал по друг начин и ако не бях наясно, че той носи главната вина за създаденото положение.
Обърнах се към каймакамина:
— Какво да кажа на бея, ако ме запита защо нападнахте Шейх Ади?
— Защото искахме да заловим двамата убийци и защото джесидите не плащат редовно хараджа.
— Али бей много би се чудил на вашите основания. Убийците трябва да търсите между вас, това той ще ви докаже, а хараджа можехте да получите по друг начин. Какво да му кажа за това, което си решил сега?
— Кажи на предводителя на джесидите да ми прати човек, с когото да преговарям за условията, при които ще се изтегля!
— И ако той ме запита за основанията за тези условия?
— Предлагам, в името на мютесарифа, да получим обратно оръдията, за всеки един от убитите да платят пари. Искам и неизплатения данък, както и сума,която по-късно ще определя като налог.
— Аллах керим! (Бог е милостив!) Той те е дарил с уста, която само знае да иска. Няма какво да ми казваш повече, останалото и сам можеш да кажеш на Али бей. Отивам веднага при него и ще ти донеса отговора лично или по пратеник.
— Кажи му още, че той трябва да освободи нашите артилеристи и да ги възнагради за страха им!
— И това ще му кажа. Но се опасявам, че беят ще поиска възнаграждение за изненадата, която му поднесохте. Сега приключваме. Потеглям, но ви предупреждавам за още нещо. Ако направите поразии в Шейх Ади, Али бей няма да ви пощади.
Станах, те сториха същото и тръгнаха.
Извиках отдолу Халеф и Ифра и им заповядах да оседлаят конете. Това ми отне малко време. После напуснахме къщата и се отправихме на път.
— Спрете тук! Идвам веднага.
Тръгнах надолу по долината, за да се уверя с очите си какво е било въздействието от оръдията. То бе ужасяващо, но все пак смекчено от това, че джесидите бяха вдигнали ранените турци, за да им окажат помощ според силите си. Върнах се обратно, въпреки че победителите ми подвикваха приятелски от окопите. Взех Халеф и Ифра с мен и се отправих покрай потока, за да изляза на пътя за Баадри. Предполагах, че някъде по-нагоре в тази посока ще срещна бея.