Когато минах покрай храма, каймакаминът стоеше с щаба си пред него. Той ми махна с ръка и аз се доближих.
[#1 Харадж (джизие) — данък, който мъжете немохамедани плащали на покорителите мохамедани. — Бел. прев.]
— Кажи още на бея, че трябва да заплати голяма сума и за смъртта на миралая.
— Струва ми се, че махреджът от Мосул се престарава с претенциите си, а аз предполагам, че беят също ще поиска голям откуп за убития парламентьор. Но ще предам думите ти.
Яздех покрай хора с мрачни лица. Някои ръце посягаха към камите, но Назир ага ме придружаваше, докато се намерих в безопасност. После той набързо се сбогува, защото времето напредваше.
— Ефенди, ще се видим ли някога?
— Само Аллах знае.
— Ти си моят спасител. Никога няма да те забравя и съм ти благодарен. Ако отново се срещнем някога, ще ми кажеш какво мога да направя за теб.
— Бог да те закриля! Може би някога ще те видя като миралай. Тогава дано да имаш по-добър късмет от този на Омар Амед!
Подадохме си ръце и се разделихме. Срещнах го отново след време, когато най-малко очаквах да го видя.
Само няколко крачки по-нататък зад един храст видяхме първия джесид. Той се бе осмелил да дойде толкова близо, за да е сигурен в целта си, ако сражението отново се разгори. Беше синът на Селек, моят преводач.
— Ефенди, ти си невредим! — извика отсреща Юсуф.
— Да, книгата на пир Камек при теб ли е?
— Не. Скрил съм я на сигурно място, където не може да пострада.
— Но ако бе паднал в боя, нямаше да я намеря.
— Ефенди, казах на няколко души къде е и те щяха да ти съобщят.
— Къде е беят?
— Горе, на стръмната скала, откъдето най-добре може да се наблюдава долината. Ела, ще те водя!
Юсуф метна пушката си на рамо и закрачи напред. Ние изкачихме възвишението и беше интересно да погледнем надолу към укритията, в които джесидите се бяха изправили, седяха или лежаха. Всички бяха готови при знака на техния предводител да започнат борбата с пълни сили. Тук още по-ясно, отколкото долу се виждаше, че турците бяха загубени, ако не успееха да се споразумеят с враговете си. На това място бях стоял с Али бей, когато наблюдавахме мнимите звезди, и сега, само часове по-късно, малката секта, която се бе осмелила да се вдигне на борба с войските на султана, бе победител.
По-нататък яздехме вляво, докато стигнахме скала, която се издигаше над цялата долина. Тук седеше беят с щаба си, състоящ се само от трима обикновени джесиди. Той ме посрещна радостен.
— Слава на Всевишния, който те е запазил здрав и читав! — каза той сърдечно. — Случи ли ти се някаква злина?
— Не, иначе щях да дам уговорения знак.
— Ела насам.
Слязох от коня и го последвах към ръба на скалата. Оттук всичко можеше да се види ясно: светилището, къщата на бея, а долу — батареята зад укреплението и двата стръмни склона на долината.
— Разпознаваш ли бялото петно на моята къща? — попита Али бей.
— Да, това е кърпата.
— Ако изчезнеше, щях да дам знак и петстотин от моите хора, под закрилата на оръдията, щяха да щурмуват долината и да държат в шах врага.
— Благодаря ти, бей. Нищо не ми се случи, само миралая стреля веднъж по мен, без да улучи.
— Ще се разкайва за това!
— Омар Амед вече се е разкаял.
Разказах всичко, което бях видял, и му предадох думите, с които се сбогува пир Камек. Али бей слушаше внимателно и видимо развълнуван. Когато завърших, само каза:
— Пир Камек беше герой!
После потъна в размисъл, но не след дълго се сепна:
— Какво каза? Убили са моя пратеник?
— Застреляха го.
— Кой даде заповедта?
— Навярно миралаят.
— О, да беше жив още турчинът! — изсъска той. — Като че ли предчувствах, че нещо ще се случи с пратеника. Но аз ще отмъстя за Хефи. Ще дам знака, за да видят, че не се шегувам.
— Почакай, трябва да ти кажа още нещо. Каймакаминът, който командва сега, ме изпрати при теб.
Разказах му дума по дума разговора ми с подполковника и махреджа. Когато споменах името на Кямил ефенди, Али бей мрачно свъси вежди, но все пак ме остави спокойно да довърша.
[#1 Военен съдия в Азиатска Турция — Бел. нем. изд.]
— И тъй, махреджът е с тях! О, вече зная на кого да благодарим за всичко. Той е най-злият враг на джесидите. Кямил ги мрази, той е вампир, кръвопиец. Той стана причина за онова убийство, заради което ни изнудват и ми нападнаха, за да вземат налога. Но моите пратеници, отправили се за Стамбул, ще се срещнат и с кази аскери, за да му предадат писмото ми, написано още от пир Камек. Двамата се познаваха добре и Камек дълго време бе гост на високия сановник. Военният съдия умее да различава истината от лъжата и ще ни помогне.