— Един махредж никога не може да изпадне в подобно положение.
— Ще ти докажа противното.
Али бей плесна с ръце и веднага се появи онзи джесид, който бе довел каймакамина.
— Обеща ли на каймакамина свободно преминаване? — попита беят.
— Да, о бей!
— Още на кого?
— На никой друг.
— На тримата войници, които са отвън?
— Не, и на махреджа не съм обещавал.
— Тримата да бъдат отведени, те са наши пленници, а и този човек, който се представя за махредж на Мосул, също отведи. Той е виновен за всичко, също и за убийството на моя пратеник.
— Протестирам! — извика каймакаминът.
— Зная как да се браня и да отмъстя! — заплаши Кямил ефенди и извади камата си от пояса.
В същия миг обаче Али бей рязко се изправи и с такава сила стовари юмрука си в лицето му, че той падна назад.
— Кучи сине, осмеляваш се да вадиш оръжие срещу мен в собствената ми шатра? Марш, изхвърлете го навън!
— Стойте! — заповяда каймакаминът. — Ние сме дошли да преговаряме. Не трябва нищо да ни се случи.
— И моят пратеник отиде да преговаря с вас, но вие го убихте. Изхвърлете този човек.
Джесидът сграбчи махреджа и го завлече навън.
— Тогава и аз ще напусна! — заплаши каймакаминът.
— Добре, върви! Ти ще се добереш до своите невредим. Но още преди да си ги доближил, мнозина от тях ще бъдат убити. Кара Бен Немзи ефенди, излез навън на площадката и вдигни дясната си ръка. Това е сигналът, за да започне канонадата.
— Спри! — обърна се бързо към мен каймакаминът. — Не трябва да стреляте!
— Защо? — попита Али бей.
— Това е убийство, защото не можем да се защитаваме.
— Не е убийство, а наказание и разплата. Вие искахте да ни нападнете, без да имаме и представа за това. Дойдохте със саби, пушки и оръдия, за да ни смажете и обсипете с огън. Но тъй като оръдията ви са в нашите ръце и вие бяхте посрещнати по подобаващ начин, казвате, че онзи, който стреля, е убиец! Каймакамин, не ме карай да се смея!
— Трябва да освободиш махреджа.
— Той е заложник за убития парламентьор!
— Ще убиеш Кямил ефенди?
— Може би. Зависи само от това, дали ние двамата ще се разберем.
— Какво искаш от мен?
— Готов съм да изслушам какви отстъпки ще направите.
— Отстъпки? Ние сме дошли да предявим претенциите си.
— Вече ти казах, че ставаш смешен. Кажи ми най-напред, защо ни нападнахте?
— Между вас има убийци.
— Зная за кой случай говориш, но ти казвам, че погрешно са те осведомили: не двама от нашите са убили ваш човек, а трима от вашите са убили двама наши хора. Вече се погрижих да ви докажа това, защото кехаята на селището, където е станало злодеянието, много скоро ще бъде тук с близките на убитите.
— Сигурно говориш за друг случай.
— Същият е, но махреджът го изопачи. Втори път няма да посмее да го стори. И дори да беше така, както казваш, то това все още не е основание да нахлуете в земите ни с оръжие.
— Имаме и друго основание. Не сте платили хараджа.
— Платихме го. И кое изобщо наричаш харадж? Ние сме свободни кюрди и онова, което плащаме, плащаме доброволно. Издължихме личния данък, който всеки немохамеданин дава, за да се освободи от военна служба. А сега искате харадж, което не е нищо друго освен този платен данък. Но дори да бяхте прави и още да сме ви длъжници, това повод ли е, за да ни нападнете? Трябва ли мютесарифът на Мосул да нападне тъкмо Шейх Ади, където живеят хиляди хора. Те не принадлежат към Мосул и с нищо не са му длъжници. Каймакамин, ти и аз, ние двамата, знаем какво всъщност иска Шекиб Халил паша: пари и плячка. Не му се удаде да ни ограби и повече няма да говорим за претенциите му. Ти не си нито съдия, нито бирник. Ти си офицер и искам да говорим само за това, което се отнася до военните ти дела. Говори, слушам те!
— Трябва да получа хараджа и убиеца, иначе по заповед на мютесарифа — да разруша Шейх Ади и всички селища на джесидите и да избия всеки, който оказва съпротива. Такава е заповедта.
— И ти ще я изпълниш?
— Ще положа всички усилия.
— Направи го!
Али бей се изправи, за да покаже, че разговорът е завършил. Каймакаминът направи жест да го задържи.
— Какво ще предприемеш, бей?
— Искаш да разрушиш селата на джесидите и да избиеш жителите им, а аз, техният предводител, знам как да защитя поданиците си. Вие сте нахлули, без да ни обявите война. Поводът за това е лъжлив. Искате да палите и опожарявате, да грабите и убивате. Застреляхте дори пратеника ми, злодеяние, което противоречи на международните правила. Значи и аз трябва да се отнасям с вас не като с войници, а като с разбойници. Но тях просто ги унищожават. Приключихме разговора. Върни се при своите. Сега все още си под мое покровителство. После то няма да се разпростре над теб.