След кратко размишление и няколко незначителни добавки и уговорки каймакаминът прие условията. Той горещо се застъпи за махреджа и предложи да го освободят, но Али бей не се съгласи. Донесоха хартия, нахвърлих договора и двамата го скрепиха: единият с подписа си, а другият — със своя пармак ишарети. След това офицерът се завърна в долината, като му бе разрешено да вземе със себе си и тримата войници.
Пали очакваше заповедите на своя началник.
— Ще напишеш ли писмо до мютесарифа? — попита ме Али бей.
— На драго сърце. Какво искаш да му съобщиш?
— В какво положение са войниците му. После трябва да кажеш на пашата, че искам да преговарям с него и че го чакам тук или в Джерайе. Шекиб Халил паша може да бъде придружаван най-много от петдесет души и да се въздържа от всякакви враждебни действия. Срещата ще се състои вдругиден по обяд. Ако не дойде, ще убия махреджа и ще накарам войниците му отново да изпитат собствения си картеч. Това ще стане и щом забележа, че пашата възнамерява да продължи враждебните действия. Може ли да го напишеш?
— Да.
— Ще натоваря Пали и с особени поръчения. Пиши бързо, за да може да тръгне веднага.
След няколко минути вече седях в шатрата й пишех с молив според източните обичаи отдясно наляво, опрял лист върху коляното. Пашата едва ли щеше да се досети, когато четеше писмото, че то е съчинено от неговото протеже. Не измина и половин час, и Пали препускаше в галоп към Баадри.
Празненството на джесидите беше прекъснато по брутален начин, но съжалението за това не бе толкова голямо, колкото радостта, че бяха успели да предотвратят голямото нещастие, надвиснало над поклонниците в Шейх Ади.
— Какво ще стане с празненството? — попитах Али бей.
[#1 Отпечатък от пръста вместо подпис. — Бел. нем. изд.]
Османлиите могат да останат няколко дни долу, а джесидите не биха желали да чакат толкова дълго.
— Ще дам празненство за моя народ, което ще бъде по-пищно от това, което са очаквали — обясни той. — Знаеш ли пътя за долината Идис?
— Да.
— Разполагаш с още време. Препусни натам и доведи мир шейх хана с шейховете и кавалите. Искам да видим дали можем да открием останките на пир Камек, за да ги погребем в долината Идис.
Това, което бе намислил, можеше да разбере само някой джесид. Взех Халеф със себе си, а бюлюк емини оставих.
Вече споменах, че познавам пътя за Долината Идис, но аз бях пътувал за там от Баадри, а не от Шейх Ади. Във всеки случай беят мислеше, че съм яздил със сина на Селек през Шейх Ади, а аз не му обясних, че искам да видя дали ще открия долината, без да познавам пътя към нея. За посоката не можех да се излъжа, следите на джесидите от предишния ден ме водеха. И тъй, яздех край долината, докато се озовах над светилището. Срещнах много джесиди, които бяха окупирали склона. После поех наляво през гората. За човек с набито око не беше трудно да различи следите, без да слиза от коня. Проследихме ги нагоре в планината и скоро се озовахме на мястото, където бях слизал с моя преводач. Тук пазеше часовой, на когото бе заповядано да спира всеки неканен гост. Слязохме от конете и ги оставихме.
Когато се спуснахме по склона, пред нас се откри необикновена, изпълнена с живот гледка. Хиляди жени и деца се бяха разположили живописно, на бивак. Конете и говедата пасяха, овците и козите се катереха по скалите наоколо. Но не се чуваше и звук, тъй като всички говореха тихо, за да не издадат скривалището. До водата със своите свещеници седеше мир шейх ханът. Те ме посрещнаха с голяма радост, защото вече знаеха, че нападението не е успяло. Подробности още не бяха научили.
— Светилището пострадало ли е? Това беше първият въпрос на мира.
— Светилището е невредимо, както и всички останали сгради.
— Чухме стрелба. Пролята ли е много кръв?
— Само на враговете.
— А нашите?
— Не съм чул някой да е ранен по време на боя. Двама наистина загинаха, но не в борбата.
— Кои са?
— Сараджът Хефи от Баасони и…
— Хефи от Баасони? Този работлив и смел човек. Не в боя? Как умря тогава?
— Беят го изпрати като парламентьор при турците, но те го застреляха. Наблюдавах, без да мога да го спася.
Свещениците наведоха глави, сключиха ръце и мълчаха. Само мир шейх ханът ми каза със сериозен, плътен глас:
— Хефи се е преобразил. Ал Шемс няма да може тук да му свети, но той броди под лъчите на едно по-висше слънце. Той е при Бога.
Да се приеме смъртта на един човек по този начин беше покъртително.