— И кой е другият — попита най-сетне мирът.
— Ще се ужасиш!
— За истинския мъж смъртта не може да бъде ужасна, защото тя е приятел на човека. Кой е той?
— Пир Камек.
Всички трепнаха като при внезапна болка, но никой не промълви и дума. И сега мир шейх ханът заговори пръв:
— Светецът се е преобразил. Бог го е пожелал. Разкажи ни за смъртта му!
Описах всичко толкова подробно, колкото ми бе възможно. Слушаха ме дълбоко развълнувани, после мирът помоли:
— Братко, остави ни да си спомним за него.
Свещениците наведоха глави. Дали се молеха? Не зная, но видях, че на мнозина очите се навлажниха и че се вълнуваха истински и от сърце.
Едва след една по-дълга пауза те се откъснаха от молитвата и аз можех отново да им говоря.
— Али бей ме изпрати, за да ви заведа. Той иска да потърси тленните останки на светеца, за да бъдат погребани още днес.
— Да, задачата, която трябва да решим, е много важна. Костите на пир Камек не може да почиват там, където лежат и тези на миралая.
— Страхувам се, че няма да открием кости, а само прах.
— Тогава да побързаме.
Потеглихме, само факирите останаха да пазят Идис. Когато се озовахме над Шейх Ади при палатката на бея, предводителят говореше с един мъж, когото беше изпратил да пита каймакамина дали турците ще позволят на свещениците джесиди да огледат остатъците от кладата. Офицерът се беше съгласил при условие, че те няма да носят оръжие.
[#1 Седлар. — Бел. нем. изд.]
Али бей не можеше да придружи шейховете, защото по всяко време трябваше да бъде на разположение. Помолих го да се присъединя към тях и с охота ми разрешиха. За малко щяха да забравят най-важното: съд, в който трябваше да се събере прахът на светеца. Когато го запитаха, се разбра, че беят вече е мислил за това.
— Мир шейх хан, знаеш, че прочутият грънчар Расат от Баасони е направил урна за баща ми Хюсеин бей, която някой ден ще съхрани праха му. Тя е изкусно изработена и достойна да приеме тленните останки на светеца. Урната е в дома ми, в Баадри, и вече изпратих човек, да я донесе. Тя ще е тук още преди да сте завършили работата си при кладата.
Това бе достатъчно и ние потеглихме. Минахме покрай батареята и попаднахме на мястото, където светецът се бе жертвал, отмъщавайки на врага си. Видяхме купчина пепел, от която стърчаха полуобгорели дървета. Пред нея бе проснато тялото на разстреляния пратеник.
Пепелта вече беше изстинала. От околните къщи взехме необходимите инструменти и се започна внимателно отстраняване на слоя пепел. Това отне доста време, така че междувременно джесидът с урната, закрепена на мулето му, пристигна.
Когато пепелта бе разчистена почти до земята, откриха две безформени купчини, на които свещениците посветиха цялото си внимание. Те като че ли не можеха да се споразумеят и мир шейх ханът ми махна да се приближа.
Пред нас наистина бяха телата на двамата мъртъвци. Те бяха полуобгорели и обградени с дебел слой, образувал се от неизгоряла смола и полепналата по нея пепел.
— Това са мъртвите — казах. — Благодарение на смолата можете да погребете вашия светец. Този тук е светецът, а онзи — турчинът.
— По какво позна? Може ли да го докажеш?
— Разбира се. Пир Камек нямаше оръжие, а миралаят носеше сабя, кама и два пистолета. Виждате ли как са прилепнали към това тяло изкривените пистолетни цеви и острието на нож? Дръжката и ръкохватката са изгорели. А тук, точно под него, от пепелта се подава върхът на сабята. Този със сигурност е миралаят.
Всички без изключение се съгласиха с мен и се заловиха да пренесат останките на пир Камек в урната.
През цялото време каймакаминът стоеше наблизо с няколко офицери. Тялото на неговия предишен началник му беше предадено и после отново се изкачихме по възвишението. Там Али бей помоли мира да разпореди започването на погребалната церемония.
— Трябва да я отложим за утре — каза мирът. — Пир Камек беше най-светият и най-мъдрият между джесидите. Той трябва да бъде погребан по достойнство, а за днес вече е късно. Ще наредя да се издигне надгробен паметник в долината Идис, а той може да е готов едва утре.
— Ще ти трябват зидари и дърводелци.
— Не. Ще изградим нещо скромно от скални блокове и всеки мъж, всяка жена и всяко дете трябва да донесат по един камък, според силите си, за да не бъде забравен никой от събралите се поклонници да даде дар за паметника на Преобразения.
— Но аз се нуждая от войници за охрана на турците! — възрази Али бей.
— Ще се редуват. Така ще имаш достатъчно хора на разположение. А сега да помислим как ще изглежда строежът.