— Особено?
— Той е добавил и писмо, което трябва да ти предам.
— Писмо? За мен? — извика офицерът. — Къде е?
— У ефендито. Той ще ти го даде. Исках да му предам писмото, но бързината, с която посегна, ме озадачи.
— Позволи ми да ти го прочета.
Четох, но до последната бележка, която бе предизвикала подозрението ми. Тогава той попита:
— Това ли е всичко? Няма ли още нещо?
— Само два реда. Чуй ги!
Този път прочетох всичко, поглеждайки скрито каймакамина. Само за миг очите му трепнаха, но вече бях сигурен, че това изречение означава нещо, неизвестно за нас.
— Писмото е до мен. Покажи ми го!
При тези думи турчинът посегна толкова бързо, че едва дръпнах ръката си.
— Закъде си се разбързал, каймакамин? — попитах аз, пронизвайки го с очи. — Толкова ли са важни тези редове, че губиш самообладание?
— Нищо не означават. Но това писмо ми принадлежи.
— Мютесарифът го е изпратил на бея и единствено от него зависи дали ще ти го даде, или само ще те запознае със съдържанието му.
— Али бей вече ти каза, че трябва да получа писмото.
— Изглежда, този къс хартия е твърде важен за теб, макар че съдържанието ти е вече известно, и беят ще ми разреши първо аз да го разгледам.
Подозрението ми се бе затвърдило. Вече имах известни догадки. Насочих листа отвесно срещу слънцето, но не можах нищо особено да видя. Опипах го с пръсти и помирисах — без успех. Поставих го хоризонтално, така че слънчевите лъчи да го осветят под друг ъгъл, и най-сетне забелязах знаци, видими само за опитното око. Те се сливаха с хартията и приличаха на букви.
— Няма да получиш писмото! — казах на каймакамина.
— И защо?
— Защото съдържа тайно послание, което ще проуча. Той побледня.
— Ефенди, ти се лъжеш!
— Виждам всичко добре. — И за да го изпитам, добавих: — Това тайно послание може да се прочете, ако потопиш хартията във вода.
— Направи го! — отвърна той, видимо облекчен.
— Спокойствието, с което говориш, те издаде, каймакамин. Няма да я потопя, а ще я държа над огъня.
Бях познал. Забелязах го по едва спотаената уплаха, изписала се на лицето му.
— Така ще повредиш и изгориш Писмото — предупреди ме той.
— Не се безпокой! Един ефенди от Запада знае как стават тези неща.
Беят беше смаян.
— Мислиш ли наистина, че писмото съдържа тайно послание?
— Нареди да запалят огън, и ще ти докажа!
Пали все още бе тук. По знак на Али бей той събра клони и ги запали. Наведох се и предпазливо доближих хартията към пламъците. Каймакаминът внезапно скочи и се опита да я изтръгне. Очаквах го, бързо се изместих встрани и той се просна на земята. Али бей мигновено се надвеси над него.
— Стой, каймакамин! — викна той. — Ти си лицемерен и вероломен! Този път си дошъл, без да си осигуриш закрилата ми, и сега си мой пленник!
Офицерът се отбраняваше, доколкото може, но ние бяхме трима срещу един, а дойдоха и други джесиди, които стояха наблизо. Той беше обезоръжен, вързан и отведен в шатрата.
Сега можех да привърша експеримента си. Пламъкът нагря хартията почти до обгаряне и най-сетне думите, изписани на края на редовете, се появиха ясно.
— Али бей, виждаш ли, че бях прав!
— Ефенди, ти си магьосник!
— Не. Знам само как могат да се четат подобни тайни писма.
— О, ефенди. Мъдростта на франките е безгранична!
— Не владее ли и мютесарифът подобни тънкости? Има мастила, които след написването изчезват и само по специален начин стават отново видими. Науката, която се занимава с това, се нарича химия. У нас тя е на почит и затова познаваме различни начини на тайнопис. Вашите писма обаче са съставени така, че не представлява особена трудност да ги разчетеш. Отгатни с какво са написани тези думи.
— Кажи!
— С урина.
— Невъзможно!
— Напротив. Когато пишеш с урината на някое животно или човек, написаното изчезва, когато изсъхне. И ако после държиш хартията над огън, очертанията потъмняват и можеш да я четеш.
— Какво означават тайните думи?
— Идвам вдругиден, за да победя.
— Истина ли е? Не се ли мамиш?
— Тук се вижда ясно.
— Е, добре, дай ми писмото!
Силно възбуден, беят сновеше назад-напред, после отново се спря пред мен.
— Това не е ли предателство, ефенди?
— Това е коварство.
— Трябва ли да погубя мютесарифа? В ръцете ми е.
— Тогава ще си имаш работа със султана.
— Ефенди, русите имат поговорка: «Бог високо, цар далеко.» Същото е и със султана. Аз ще победя!
— Но ще пролееш много кръв. Не ми ли каза неотдавна, че обичаш мира?