Стоях при свещениците до късно след полунощ. Факлите и огньовете постепенно угаснаха. Когато се завих с бурнуса си, за да отпочина под едно дърво, все още горяха само двата пламъка на гроба. Затворих очи и най-сетне се унесох в сън.
Втора глава
Доян
«Презвитер[7] Йоан, по божията, на нашия господ Исус Христос воля, крал на кралете, до Алексис Комнин, наместник на Константинопол; желаем здраве и щастие.
Наше височество беше уведомено, че си чул за наша милост и че на теб са направени нашите големи известия. Това, което желаем да знаем, е дали и ти като нас изповядваш правата вяра и вярваш в нашия господ Исуса Христа.
Ако искаш да знаеш за величието и великолепието на нашата сила и докъде се простират нашите земи, то знай и вярвай, без да се съмняваш, че ние сме свещеникът Йоан, слуга божи, че ние превъзхождаме по богатство всичко под небето и по добродетели и мощ всички земни крале. Седемдесет крале ни плащат налог. Ние сме благочестив християнин и закриляме и подпомагаме с подаяния всеки беден християнин, който се намира в обсега на наша милост. Дадохме обет да посетим гроба на нашия Господ с голяма армия, както подобава на славата на наше височество, и да поведем война с враговете на Христовия кръст, да ги подчиним и да въздигнем святото му име.
Наша милост управлява трите Индии, а владенията ни се разпростират и извън пределите на последната Индия, там, където блажено почива тялото на светия апостол Тома. После се стига до пустошта, която се шири до изгрева на слънцето и обратно, където залязва, до Вавилон, изоставения, да, дори до Вавилонската кула.
Седемдесет и две провинции ни се подчиняват, от които някои са християнски и всяка има собствен крал. Всички техни крале ни плащат данък. В нашите страни могат да се видят слонове, едногърби и двугърби камили и почти всички видове животни, които се срещат под небето. В нашите страни текат реки от мляко и мед. В една част на нашата държава всяка отрова губи въздействието си, в друга растат всички видове пипер, трета е обрасла така гъсто с дървета, че прилича на гора и е пълна със змии. Там има и пясъчно езеро без вода. На три дни път от това езеро има планини, от които се спускат каменни реки. В близост до тях се намира пустиня между негостоприемни хълмове. Под тях тече подземен поток, до който не може да се отиде, и този поток се спуска към една по-голяма река, в която хората от нашите владения влизат и намират скъпоценни камъни в изобилие. Край тази река живеят десет юдейски племена, които, макар и да твърдят, че имат собствени крале, без да обръщаме внимание на това, са наши слуги и ни плащат данъци.
В друга от нашите провинции, в близост до горещата зона, има гъсеници, които на нашия език се наричат саламандри. Тези гъсеници могат да живеят само в огъня и се увиват в пашкули, както правят това копринените буби. Тези пашкули нашите придворни дами старателно изпридат и така се получават платовете за нашите дрехи. Те могат да бъдат изпирани само в буен огън.
Пред нашата армия се носят тринайсет големи кръста от злато и скъпоценни камъни, Когато обаче яздим без царска свита, пред нас стоят само един кръст, който не е украсен с фигури, злато и скъпоценности, за да си спомняме винаги за нашия господ Исус Христос, както и една пълна със злато сребърна ваза, за да видят всички хора, че ние сме крал на кралете.
Всяка година посещаваме мощите на свети Допиел във Вавилон в пустинята. Нашият палат е от абаносово и сандалово дърво и не може да бъде повреден от огън. На всеки край на неговия покрив има по две златни ябълки, а във всяка ябълка — по два скъпоценни граната, така че през деня да блести златото, а през нощта да светят гранатите. Големите порти са изработени от многоцветен ахат и рогови плочки, така че никой не може да внесе вътре отрова, а малките са от абанос. Прозорците обаче са от кристал, масите са от злато и аметист, а колоните, върху които са подпрени, са от слонова кост. Стаята, в която ние спим, е прекрасен шедьовър от злато, сребро и всякакви скъпоценни камъни. В нея постоянно гори тамян. Леглото ни е от сапфир. Ние имаме най-хубавите жени. Освен случайните гости всеки ден ние развличаме още трийсет хиляди души. И всички те ежедневно си набавят пари от нашето финансово управление, за да се грижат за конете си и за други цели. Всеки месец ни оказват почит седем крале (когато им дойде редът), шейсет и пет Херцози и пет графове. Ежедневно в трапезарията ни се хранят дванайсет архиепископи от дясната ни страна, а от лявата — двайсет епископи. Освен тях и патриархът на свети Тома, първосвещеникът на Залма, и архиепископът на Са, града, в който се намира тронът на нашата слава и нашия императорски дворец. Абати, чиито брой съответства на броя на дните в годината, извършват богослужение за нас в нашия параклис. Нашият придворен виночерпец е примас и крал, нашият церемониалмайстор е архиепископ и крал, нашият камерхер (Почетна титла на придворен служител в Германия. — Бел. прев.) е епископ и крал, нашият маршал е архимандрит и крал, нашият главен готвач е абат и крал. Ние обаче приемаме по-нисък ранг и по-смирено име, за да покажем нашето покорство.»