Така гласи в резюме писмото на прочутия, легендарен татарски цар презвитер Йоан до гръцкия император. Редом със забавните чудатости, които се коренят в погрешните представи на миналите столетия, то съдържа и факти и подробности, потвърдени и от Марко Поло, сър Джон Мендвил и други пътешественици и изследователи. Спомних си много живо за това, изправил се на хълма над Шейх Ади и отправил поглед на изток, където се извисяваха планините на Гара Сург, Зибар, Хаир, Тура Гара, Вас, Джелу, Тхума, Карита и Тиари.
В долините между тези хълмове живеят последните представители на някои от християнските секти, към които и татарският цар сигурно е принадлежал. По негово време те са били могъщи и влиятелни, а седалищата на техните метрополии — разпръснати надалеч: от бреговете на Каспийско море до китайските езера и от северните граници на Скития до най-отдалечения южен край на Индийския полуостров. Християнските заемки в Корана са взети в повечето случаи от книгите и ученията им. Но с падането на Халифата се сгромолясва и тяхната мощ, и то със стремителна бързина, защото вътрешната им душевна нагласа ги е лишавала от божествената чистота, която дарява сили за несломима съпротива. Още при управлението на Казан, който беше син на Аргун и внук на прочутия завоевател на Багдад Хулагу хан, започнали преследвания срещу тях. По-късно ги нападнал безжалостно и великият Тамерлан[8]. С непресъхваща ярост той ги преследвал, разрушавал църквите и избивал с меч всички, които не успели да се укрият в непристъпните планини на Кюрдистан. Правнуците на тези бежанци живеят и днес на места, които приличат на укрепления. Те, останките от някога така могъщия асирийски народ, са застрашени постоянно от турския ятаган и кюрдската кама. В ново време те изживяха толкова ужасни неща, че при разказа им косите ти се изправят. Голяма е вината и на онези презморски мисионери, които се занимават с политика и с това пробудиха недоверието на местните владетели. С подобна непредпазливост те навредиха не само на собственото си дело, но и на своите привърженици. Яздейки към Амадие, минавах сигурно и покрай места, обитавани от тези
[# Очевидно Карл Май има предвид византийския император. — Бел. прев.]
халдейски християни, достатъчно основание да мисля за онова писмо, което така живо осветлява историята им. Някога министри и съветници на князе и халифи, днес тези, които не са се върнали към католическата вяра, са без духовна и физическа сила, хора, подложени на най-ужасни издевателства от зловещия Бедер Хан бей и съюзника му Абд ес Сумит бей, без да оказват каквато и да е съпротива — въпреки че трудно проходимите местности, които обитаваха, им даваха възможност успешно да се защитават.
Колко несравнимо по-мъжествено се бяха държали джесидите!
След онази огнена нощ в долината Идис Али бей се беше отправил на кон за Джерайе, съпровождан привидно само от десет души. Но още преди да потегли, беше изпратил достатъчно бойци в близост до Босан.
Шехиб Халил паша също бе придружен от толкова хора, но Али бей беше узнал от съгледвачите си, че между Сейд Хан и Рас ул Аин се придвижва доста значителна военна сила, за да се отправи още същия ден към Шейх Ади. След това известие Али бей плени и затвори мютесарифа. За да възвърне отново свободата си, наместникът се видя принуден да изостави всички коварни планове и да се съгласи с миролюбивите предложения на бея.
В резултат на това прекъснатият празник на джесидите бе възобновен, и то с ликуване, което Шейх Ади не помнеше досега.
След като тържеството привърши, исках да се отправя за Амадие, научих обаче, че Мохамед Емин е навехнал крака си в планините при Калони, и така бях принуден да го чакам три седмици, за да се възстанови. Междувременно не губих времето си, тъй като ми се удаде благоприятната възможност по-добре да науча кюрдския език.
8
Тамерлан — 1336–1405, пълководец, емир от 1370 год., създател на държава със столица Саморкаид, разгромил Златната орда и водил грабителски походи. — Бел. прев.