— Тя е по-нависоко. Сега отново блесна. Ах, ние сме се заблудили. Та тя е на юг. Сигурно е Мешин.
— Мешин също има няколко звезди. Какво мислиш, ефенди?
Коя ли е?
Въпросът беше отправен към мен. Тази «звезда» ми изглеждаше подозрителна.
Факлите и светлините под нас хвърляха отблясък към възвишението. Това ни пречеше да разпознаем точно звездите. Светлината обаче, която от време на време проблясваше отсреща, беше необикновено ярка. Приличаше на блуждаещ огън, който внезапно блясва и мигновено угасва. Наблюдавах още известно време и после се обърнах към Халеф:
— Хаджи Халеф, изтичай веднага при Али бей и му кажи, че трябва незабавно да се качи при мен! Отнася се за нещо важно.
Дребосъкът изчезна с бързи крачки, а аз пристъпих малко напред, отчасти за да наблюдавам по-добре въображаемата звезда, а също и за да избягна по-нататъшните въпроси.
За щастие Али бей беше чул, че съм се изкачил тук, и бе решил да ме последва. Халеф го срещна по пътя и го доведе при мен.
— Какво има, ефенди? — попита беят. Протегнах ръка.
[#1 Млечният път.]
[#2 Буквално: Старецът без глава (Голямата мечка).]
[#3 Венера.]
[#4 Везни. — Бел. нем. изд.]
— Погледни внимателно нататък. Ще видиш звезда, която проблясва. Ето!
— Виждам я.
— Сега изчезна. Знаеш ли коя е?
— Не — каза Али бей. — Звездата е много ниско и не принадлежи към никое съзвездие.
Приближих се до един храст и отсякох няколко пръчки. Една забих в земята, после застанах на няколко крачки пред Али бей.
— Коленичи точно зад пръчката! В посоката, в която звездата проблесне, ще сложа друга. Виждаш ли я сега?
— Да. Много ясно.
— Къде да забия пръчката? Тук?
— Крачка по-далеч, вдясно.
— Тук?
— Да, сега е точно.
— Така! Наблюдавай още!
— Видях я отново! — промълви беят след кратка пауза.
— Къде? Ще забия и трета пръчка.
— Звездата не е на старото си място. Сега тя е по-скоро вляво.
— Колко отдалечена? Кажи?
— На две крачки от предишната пръчка.
— Тук?
— Да.
Забих и третата пръчка, а Али бей продължи наблюдението.
— Пак я видях — каза той след малко.
— Къде?
— Вече не вляво, а вдясно.
— Добре! Това исках да ти покажа. Сега можеш да се изправиш!
Останалите наблюдаваха странните ми действия с учудване, а и Али бей не можеше да разбере какво искам.
— Защо ме извика заради тази звезда?
— Защото не е звезда.
— А какво? Някакво светило?
— Ако беше светило, би било странно. Но тук видяхме много светлини.
— Защо мислиш така?
— Звезда не може да бъде, защото светлината е по-ниско от върха на планината, разположена в тази посока. А че са повече светлини, се увери от опита, който предприехме. Отсреща се движат пеш или на коне много хора с факли или фенери. Някоя от тях понякога проблясва.
Али бей изумено се провикна:
— Имаш право, ефенди!
— Кой би могъл да бъде?
— Не са поклонници, защото биха дошли по пътя от Баадри за Шейх Ади.
— Тогава си спомни за турците!
— Господарю! Възможно ли е?
— Не зная, тъй като местността ми е непозната. Опиши ми я, бей!
— Направо е пътят за Баадри, а по-нататък вляво е този за Айн Сифни. Раздели този път на три и извърви първата третина, тогава светлините ще останат отляво на реката, която тече покрай Шейх Ади.
— Може ли да се язди покрай реката и така да се стигне до Шейх Ади?
— Да.
— Тогава си сторил голяма грешка. Поставил си постове при Баадри и Калони, но не и при Айн Сифни.
— Оттам турците няма да дойдат. Хората от Айн Сифни ще ни предупредят.
— Но ако турците не отидат към Айн Сифни, а прекосят Ка-усер при Джерайе и после се опитат да се доберат до долината? Мисля, че те биха вървели в тази посока, откъдето се виждат светлините. Ето, те отново се придвижиха наляво!
— Ефенди, твоите догадки са може би верни. Веднага ще изпратя многобройни съгледвачи.
— А аз ще огледам тези звезди малко по-отблизо. Имаш ли човек, който добре да познава местността?
— Никой не я познава по-добре от Селек.
— Той е изкусен ездач и ще ме води.
Слязохме колкото се може по-бързо долу. Последната част от разговора ни водехме тихо, така че никой, особено башибозукът, не успя да долови нещо. Селек скоро бе открит. Той получи кон и взе оръжията си. И Халеф дойде с нас. Можех да разчитам на него повече, отколкото на всеки друг.
Двайсет минути след като бях видял звездата, препускахме по пътя за Айн Сифни. На следващия хълм спряхме. Взрях се в полумрака пред нас и. най-сетне отново видях светлината. Посочих я на Селек.