— Мюлязъм, какво ще кажеш?
Лейтенантът бе зяпнал и откровено си призна:
— Нищо, съвсем нищо.
— И аз нищо! Тези хора сигурно са страшно богати. След това дебелият се обърна отново към Халеф:
— Къде са парите?
— Трябва ли да го знаеш?
— Да.
— С нас има човек, който ще плати. Ти обаче не можеш да го видиш.
— Аллах да ни е на помощ! Ти говориш за дявола?
— Да дойде ли?
— Не, не! Аз не съм джесид, не зная как да разговарям с него. От ужас бих се строполил мъртъв.
— Няма да се строполиш, защото шейтанът ще ти се появи в човешки образ. А, ето го и него!
Бях се изправил зад дървото и с два скока се озовах пред офицерите. Те се отдръпнаха уплашени — единият надясно, а другият — наляво. Но тъй като, изглежда, не им се видях така страшен, се спряха, гледайки ме безмълвно.
— Юзбаши — заговорих ги аз. — Чух всичко, което казахте снощи и тази сутрин. Споменахте, че Шейх Ади е дяволско гнездо. Тежка въздишка бе единственият отговор.
— Пожелахте Аллах да насече и разкъса хората там. Едно «ай, ай» се отрони от устата им.
— Казахте още, че ще убиете злодеите, нечестивците, кучешките синове и ще вземете голяма плячка.
Мюлязъмът беше като парализиран, а юзбашията само охкаше.
— Смятахте, че ще бъдете повишени след това и пушихте ширазки тютюн.
— Той знае всичко — промълви най-сетне дебелият капитан.
— Да, знам всичко. Аз ще ви «повиша». И знаете ли къде? Той поклати глава отрицателно.
— В Шейх Ади, при нечестивците и безсрамниците, които искахте да избиете. А сега ви казвам онова, което казахте преди малко на двамата мъже: вие сте мои пленници!
Артилеристите не можеха да си обяснят случилото се. Те се бяха скупчили. Знакът, който дадох при последните думи, бе достатъчен. Джесидите изскочиха ненадейно и обкръжиха турците. Никой не оказа съпротива. Всички бяха слисани. Офицерите обаче усетиха какво става и посегнаха към поясите си.
— Стойте, никаква съпротива — предупредих аз и извадих револвера си. — Който посегне към оръжието, ще бъде веднага застрелян.
— Кой си ти? — попита капитанът.
Той целият бе плувнал в пот. Храбрият Фалстаф все пак будеше съжаление в мен, както и другият, приличащ на Дон Кихот. С кариерата им беше свършено.
— Аз съм ваш приятел и не желая да ви застрелят джесидите. Дайте оръжията си!
— Но ние се нуждаем от тях!
— За какво?
— Трябва да защитим оръдията.
[#1 Непреводима игра на думи: означава повишавам в чин, но и превозвам, експедирам. — Бел. прев.]
На тази безпримерна наивност просто не можеше да се устои. Изсмях се гръмогласно. После ги успокоих:
— Не се безпокойте! Ние ще ги пазим. Двамата се противиха, размениха се реплики и накрая все пак предадоха оръжията си.
— Какво ще правите с нас сега? — попита угрижено юзбашията.
— Зависи изцяло от поведението ви. Може да ви убият, но може и да ви пощадят, ако сте покорни.
— Какво трябва да правим?
— Най-напред да ми кажете истината!
— Питай!
— Идват ли още войски след вас?
— Не.
— Сами ли сте?
— Да.
— Тогава миралай Омар Амед е един напълно неспособен човек. В Шейх Ади няколко хиляди души са въоръжени, а той е изпратил по-малко от шейсет мъже с четири топа срещу тях. Трябваше да ви даде поне сто души пехотинци за прикритие. Сигурно си е мислил, че джесидите се ловят като мухите. Какви заповеди получихте?
— Трябваше незабелязано да закараме оръдията до реката.
— И после?
— После да вървим нагоре покрай нея и да се спрем на половин час път от Шейх Ади.
— По-нататък?
— Там трябваше да чакаме, докато полковникът ни прати вестоносец. След това трябваше да напреднем до долината и обстрелваме джесидите.
— Може да напреднете. Дори ще отидете и по-далеч, а не само до входа на долината. Със стрелбата обаче ще се заемат други.
Тъй като всичко беше свършило, като истински фаталисти, турците се примириха със съдбата си. Те се събраха в група и бяха обградени от джесидите. Оръдията, натоварени на мулетата, ни следваха под охрана. Ние отидохме при конете си и ги възседнахме.
На половин час път от долината на Шейх Ади оставих оръдията, пазени от двадесет души. Направих го, защото исках да изпратя човек до миралая.
Още на входа на долината срещнахме голяма тълпа. Слухът за малката ни експедиция се бе разпространил сред поклонниците. Бяха се събрали, за да научат резултата колкото се може по-бързо. Поради това и всяка стрелба в долината беше преустановена. Навред цареше дълбока тишина. Искаха да чуят изстрелите, ако между нас и турците се стигнеше до истинска битка. Първият, който ме посрещна, беше Али бей.