— Можеш ли да ги доведеш тук?
— Да, стига само да имате честни намерения.
— Не си въобразявай глупости! Нали вашите вождове ме познават. Готов съм да направя с тях същата сделка както винаги. Знаеш ли условията ми?
— Не, сеньор.
— Значи никога не си присъствал, когато аз…
— Не, никога.
— Но поне си чувал, че съм ваш приятел и понякога ви доставям плячка, а?
— Знам го, сеньор.
— Умееш ли да мълчиш.
— Мълчанието е най-голямата добродетел.
— Добре! Тогава ще ти кажа, че такива хора предавам в ръцете ви винаги при условие да получа всичките пари, които притежават, както и всичкото злато и накити. Останалото е ваше. Съгласен ли си?
— Да.
— Дали и днес твоите хора няма да имат нещо против?
— Едва ли, щом са го правили и преди.
— Тогава им кажи, че водя двайсет мъже, пет жени и дванайсет деца, които ще им предам. Златото, пръстените и часовниците на тези хора ще са мои. Всичко друго, както и откупът за децата, ще е ваше.
— Ще го кажа на вожда.
— Нали винаги убивате пленените мъже както и момчетата?
— Да.
— Този път няма да го позволя. И момчетата ще останат живи. Така ще получите по-голям откуп.
— Няма да е по-голям, защото ако не убием момчетата, ще ги задържим при нас. Ще трябва да станат индианци.
— Така съм съгласен. Ще направя с вас сделка. Аз искам пари, а вие ще получите оръжия, барут, дрехи, коне, говеда, коли и откуп. Но никого няма да убиваме.
— Налага се! Двайсетте мъже трябва да умрат!
— Не, вече ти казах!
— Нали в такъв случай няма да можем да им вземем собствеността и децата!
— Защо?
— Защото ще се защитават.
— Глупак! Те ще умрат, без да ги убиваме! Познаваш ли добре тази местност?
— Да.
— А Острова на крокодилите?
— Също. Нашите бащи изпращаха там своите военнопленници да умрат от глад или да бъдат изядени от крокодилите.
— Е, преди още да се свечери, ще отведа на него двайсетте мъже.
— Няма да те последват.
— С радост ще дойдат с мен. Все ще намеря някакъв начин да събудя у тях желанието да посетят острова.
— Но как ще стигнат до там?
— Та нали край водата се намират дървета с каквато щеш големина. Лесно може да се направи сал.
— Вие ли ще ги отведете на острова?
— Да.
— Ами нали ще трябва да се върнете, а тогава и мъжете ще искат да тръгнат с вас.
— Няма. Все ще измисля някаква причина да се кача на сала сам. После те ще останат на голия пясък заобиколени от водите на реката, които гъмжат от крокодили. Няма да посмеят да плуват до брега и следователно неминуемо иде загинат от глад.
— Ще избият крокодилите!
— С какво? Ще ги подлъжа да оставят оръжията си и с някаква религиозна и благочестива хитрина все ще успея да ги заведа на острова.
— В такъв случай мисля, че ще ви последват. Междувременно ще доведа арипоните и ще разделим плячката.
— Да, ще я разделим и после продължавам пътя си. И така, условията ми са ти известни. Няма да отстъпя от тях и няма да приема други. А сега побързай да намериш твоите хора!
— Тръгвам, сеньор! Но преди това ще ви помоля да бъдете извънредно предпазлив. Поставете стражи, защото не е изключено още днес да пристигнат и други бели.
— Ха! Наистина ли?
— Да. Те също са се отправили към поселищата и търсят сендадора.
— Diablo! Мен? Не се ли лъжеш?
— Не, защото немецът ми го каза.
— Какъв немец?
— Който вече плени двама майори и избяга на Лопес Хордан. Даже успя да ни обгради и да победа, когато бяхме четиристотин души.
— Тогава той е жив дявол!
— Да, така е. Всички, които го познават, казват, че за него нямало невъзможни неща. Всичко знаел и всичко можел.
— Значи този човек е някаква рядка птица! И какво иска от мен?
— Трябвало да го заведете някъде, ама къде — не разбрах.
— От думите ти може да се заключи, че не с сам, така ли?
— Не е. С него са един американски морски капитан заедно със своя боцман, брат Хагуар…
— Хагуар ли? По дяволите! Това наистина не ме радва особено. Че какво ли ще искат от мен тези хора?
— Сигурно ще ви кажат. Освен това с тях има и шест йербатероси. Предводител им е сеньор Монтесо.
— Монтесо? А-а! Той ми е добър познат? Какво ли е… ха, ти не спомена ли, че онзи немец можел всичко?
— Да, така съм чувал да казват.
— Говори ли испански?
— Като испанец.
— Не споменаха ла нещо за Перу? Или за кипута? За езика на инките?
— Не.
— Ами за някакви листове, за планове, чертежи, за скрити съкровища?