— Не са.
— Отлично, чудесно! Много дискретни хора са. А не знаеш ли поне, дали немецът говори индиански?
— Чух, че е прекарал години сред индианците.
— Всичко съвпада, всичко съвпада. Вече ми е ясно защо искат да ме видят. Но защо ме търсят точно тук? Невъзможно е да знаят, че в момента се намирам при старите поселища.
— Искаха през Гоя да се отправят към Гран Чако, но още в Палмар бях чул, че в момента се намирате тук и им го казах.
— Значи тъй е станало!… А кога ще пристигнат?
— Малко след мен. Сигурно са тръгнали само часове по-късно и страшно много са бързали. Моят братовчед Гомара ги води.
— И той ли е от арипоните?
— Не, от друго племе е, но майка му е сестра на моята майка.
— Защо не остана да яздиш заедно с тях?
— Тъй смятах, но в такъв случай трябваше да се откажем от плячката, защото немецът се кани да предупреди белите за намеренията на арипоните.
— По дяволите! Ще трябва да се откаже от тази работа!
— Затова и той искаше толкова бързо да потегли на път и сигурно здравата е пришпорвал конете. По същата причина и аз незабавно тръгнах, без да го чакам. А ние кажи-речи уморихме конете си от стремглаво препускане.
— Добре си направил! Значи той мисли, че арипоните ще нападнат белите, така ли?
— Да.
— Но да не би да знаеш, че съм ваш съюзник, а?
— О, не. Той идва просто да ги предупреди.
— Аха, тъй значи! Нямам нищо против, стига само да не дойде, преди да сме си свършили работата.
— Точно от това се опасявам. Всеки миг може да се появи.
— Проклятие! Всъщност могат да го вземат дяволите, но е по-добре да почакат, понеже все още ми е нужен жив. Значи всеки миг може да се появи, така ли? Хм-м! И аз ще трябва да ви чакам до падането на нощта, че и по-дълго, а? Няма да стане. Пристигне ли онзи човек, вече нищо не може да се направи. Следователно налага се да действам, преди да е дошъл. Ех, де да знаехме дали веднага ще открие тук това място. Наоколо има не едно и две поселища и може би ще тръгне да търси от едно на друго.
— Сигурно ще дойде направо тук, сеньор. И аз нямаше защо да търся и да се лутам. Следите от вашите волски коли са толкова ясни, че даже и слепец с крака си ще ги открие.
— Вярно. Той ще намери дирята и ще дойде тук. Допусна ли да се стигне дотам, всичко е загубено. Но ето че ми хрумна една идея. Немецът смята ли да продължава нататък, или идва само до поселищата?
— Едва ли ще продължи. Просто е тръгнал за поселищата да се срещне с вас.
— Добре. Тогава ще подмамя мъжете на Крокодиловия остров, а после ще отидем до някое друго място, където ще се срещна с твоите хора и ще ви предам плячката заедно с жените и децата. След това ще се върна тук да чакам немеца. Щом дойде, ще му кажа, че керванджиите са ми платили моето възнаграждение и са продължили нататък.
— Дали ще ви повярва?
— Несъмнено. Така ще му представя нещата, че да не се усъмни.
— Но нали двайсетте мъже на Крокодиловия остров ще са все още живи!
— Че какво от това?
— Ще можете да им вземете парите едва след като умрат!
— Ще ги метна по някакъв начин така, че да не вземат със себе си нищо ценно. Нека, когато си отидем, сами се оправят как да отидат на небето или пък в ада.
— Добре, сеньор. Но аз трябва да знам мястото, където ще отведете жените.
— Хубаво! Ти твърдиш, че познаваш околностите. Знаеш ли къде е кръстът в гората?
— Кой? Предишните заселници направиха много кръстове.
— Имах предвид огромния кръст, известен единствено под името Nuestro Senor Jesu Christo de la floresta virgen.
— Исус Христос във вековния лес ли? Да, знам го този кръст.
— Е, добре. Постарай се в полунощ да бъдете там. Ние също ще пристигнем по това време с колите. Ще ни нападнете, привидно ще се нахвърлите и върху мен, но аз ще успея да избягам. Така после ще мога да разкажа на немеца, че керванът е бил нападнат от вас.
— Да, в такъв случай той няма да търси мъжете на острова, а при нас.
— Що се отнася до острова, немецът не го знае, така че нито ще пита за него, нито пък ще научи каквото и да било. Разбра ли всичко, Гомес?
— Да.
— Тогава тръгвай, за да намериш арипоните и да можеш навреме да ги доведеш на уговореното място!»
— Това беше разговорът, който подслушах — продължи Пена. — Индианецът изчезна заедно с майка си. А сендадорът остана потънал в мислите си още доста време. После и той стана на крака и бавно се отдалечи.
Естествено всички ние изслушахме тази история с най-голямо внимание. Но никой не бе толкова възбуден като йербатерото Монтесо. Той имаше изключително доверие в сендадора, когото смяташе за свой приятел. Онова, което чу, сега бе за него като гръм от ясно небе. Ето защо не беше никак чудно, че незабавно смуши коня си да се приближи до жребеца на Пена и го попита: