Естествено всичко стана много бързо. Все още не го бях напълно обезвредил, когато той отвори очи и ужасено ги втренчи в мен. По движенията, на устните му разбрах, че направи опит да извика, по поради шума на водопада не се чу нищо.
Бях се приготвил да парирам съпротивата му, ала изглежда индианецът изобщо не мислеше за подобно пето. Той остана неподвижно да лежи под мен, без да поправи какъвто и да било опит да се изтръгне. Затова се изправих, без да изпускам врата му, после го сграбчих за дрехата пред гърдите му и отдалечавайки се от водопада, го поведох към входа на клисурата, където ме очакваше Пена. Червенокожият вървеше до мек като човек, който не владее сетивата си. При моя спътник вече можехме да разбираме думите си. Той ме посрещна на немски:
— Ама стана бързо и лесно! Този човек ми се вижда съвсем шашнат.
— От уплахата е. Обърнете внимание на погледа му. Целият трепери. Но изглежда това не е обикновен страх, а направо ужас.
— Дали е чиригуанос?
— Веднага ще узнаем. Попитайте го! Превъзхождате ме в тукашните индиански диалекти.
— Може би разбира испански.
— Вероятно, защото изпращаните на лов воини лесно могат да се срещнат с други хора, с които да им се наложи да разговарят. Близо до ума е, че ловецът поне донякъде ще владее официалния език в тази страна.
— Тогава най-напред го заговорете вие. Окаже ли се, че не е в състояние да ви разбере, ще се опитам аз.
Не успях веднага да изпълня желанието му, понеже тъкмо в този момент ни догониха нашите спътници. Щом съзряха индианеца в ръцете ми, лицата им придобиха толкова враждебно изражение, че страхът на пленника значително нарасна. А когато видя, че те скочиха от конете и застрашително го наобиколиха, извика на испански, който език очевидно знаеше:
— Сеньор, защо ме нападате? Защо не ме пуснете? Нищо лошо не съм ви направил.
— Досега не си! — отвърнах му аз. — И веднага ще установим дали трябва да се отнасяме с теб като с приятел, или като с враг. От кое племе си? От тобасите или от чиригуаносите?
— Аз съм аймара и живея в мир с белите.
— С какви хора си дошъл тук?
— С никого.
— Ами! Я не лъжи! Ако мислиш да ни измамиш, можеш да си сигурен, че ще гледаме на теб като на неприятел. И тъй, говори!
Все още не го бях пуснал и при последните си думи здравата го разтърсих. Ако до този момент той и без друго не беше проявил и следа от смелост, то сега вече колената му съвсем се подгънаха. Увисна ми в ръцете като котка, хваната за козината на врата, и треперейки от страх, извика:
— Ваш приятел съм, ваш приятел съм! Повярвайте ми и ме пуснете!
— Но не и преди да си ни признал цялата истина. И тъй, казвай кой е с теб?
— Още петима аймари.
— Какво правите в тази местност?
— Както сам виждате, ловуваме диви лами.
— Ти си голям глупак, защото с тези думи се издаде, че лъжеш! Човек не се изкачва толкова високо в планините само заради ламите, а по съвсем други причини. Ламата ще я убиеш само между другото — за да има какво да ядеш. Ако вие шестимата сте тръгнали да набавяте месо, това означава, че с вас има и още много хора, които ще го ядат. Шестима ловци ще убият далеч повече животни, отколкото могат сами да изядат, а никой не стреля по дивеч просто ей така, за да остави месото на лешоядите. И понеже искаш да ни измамиш, ще си получиш заслуженото. Свършено е с теб!
Все още го държах с лявата си ръка за врата. С десницата си измъкнах моя нож и се престорих, че се каня да замахна и да го забия в тялото на пленника. Разбира се, нямах намерение да изпълня заканата си, но и така постигнах желания резултат. Индианецът сключи умолително ръце и с треперещ глас извика:
— Не ме убивайте, сеньор, не ме убивайте! Ще ви кажа истината, макар че най-строго ми забраниха да говоря каквото и да било.
Пуснах го, застанах лице срещу лице с него и като задържах ножа във високо вдигнатата си ръка, казах:
— Решението ти е цяло щастие за теб, защото само секунда по-късно това желязо щеше да се забие в тялото ти. И тъй говори! Наистина ли си аймара?