— Да. И също така е вярно, че с мен са още петима мои съплеменници. Искахме да ловуваме вълнести мишки, чиято кожа белите заплащат толкова добре. Но ето че се срещнахме с други хора, на които се свършили провизиите, и ни наеха да ходим на лов, защото самите те нямали никакво свободно време.
— С какво пък са толкова много заети?
— С… нищо — отвърна той с възможно най-глуповатото изражение на лицето, каквото може да си представи човек.
— Да, с нищо — кимнах аз, — понеже чакането не се смята за работа. Тези хора очакват някого при соленото езеро на Пампа де Салинас, нали?
— Да.
— Ти познаваш ли ги?
— Не бива да казвам.
— Тогава аз ще ти отворя устата. Не забравяй, че се намираш между живота и смъртта! Не се шегувам!
До този момент очите му почти непрекъснато бяха впити в мен, но сега погледът му безпомощно зашари наоколо и изглежда насетне той започна да подозира с кого си има работа.
— Господи! — възкликна той. — Да не би да съм попаднал тъкмо сред онези хора, които не биваше да ни виждат! Тези червенокожи мъже тобаси ли са?
— Да.
— Сигурно са тръгнали към Пампа де Салинас, за да ограбят сендадора!
— Не е така — отговорих аз, усмихвайки се на наивността му. — Знам, че те е наел да му служиш. Нима ни е описал като крадци?
— Не съм сигурен дали вас имаше предвид. Или да… да! Убеден съм, че сте вие. Всичко напълно съвпада. Именно вас ви описа най-подробно. Загубен съм!
Докато разговаряше, той внимателно ме огледа и съвсем ясно си пролича колко много се изплаши.
— Сендадорът ви е излъгал — отвърнах му аз. — Не от нас трябва да се боите, а от него. Ние сме почтени хора.
— Но идвате като врагове на сендадора, нали?
— Да, така е. Той е най-големият злодей, какъвто може да има, и искаме да сложим край на безчинствата му. А който му служи, ще получи същото наказание.
— Сеньор, не съм знаел, че е толкова зъл човек. Служа му само защото ми плаща, по иначе нямам нищо общо с нето.
— И все пак отказваш да ни дадеш сведения, отговарящи на истината. Сам си противоречиш.
— Защото не знам нито къде е истината, нито какво да правя. Сендадорът е известен човек, който ще си отмъсти, ако го предам. А вас не ви познавам. Дори би трябвало да ви смятам за крадци и разбойници, защото той така ви представи.
Посочвайки към монаха, аз му отговорих следното:
— Сендадорът ви е излъгал. Погледни дрехите на този мъж. Той е брат Хагуар. Да не би да мислиш, че един монах може да е разбойник?
— Брат Хагуар ли? — попита той и лицето му бързо просия. — О, чувал съм за него, но не тук в планините, а долу край реката. Щом този достопочтен сеньор е брат Хагуар, тогава няма защо да се боя от вас и спокойно мога да повярвам на думите ви.
— И добре ще направиш, за да не загинеш заедно с виновника. Ако пожелаеш да служиш на нас вместо на него, ние не само ще забравим, че си бил в съюз с него, но и на теб и на спътниците тя ще дадем същото възнаграждение каквото ви е обещал.
— Сеньор, в такъв случай идвам с вас. Вие не ми приличате нито на разбойници, нито на убийци, а аймарите са по-добри приятели с тобасите, отколкото с чиригуаносите!
— Хубаво! Няма да съжаляваш. И за да те убедя, че сме почтени хора, а сендадорът е негодник ще ти обясня защо го търсим.
Накратко му разказах каквото смятах за необходимо. Може би беше излишно, но за мен бе много важно да спечеля този човек. Не биваше да се чувства принуден да мине на наша страна, а да го стори доброволно. Ако всичко станеше насила, можехме да очакваме от него по-скоро пречки, отколкото помощ. Той бе на служба при сендадора и бе в състояние да ни даде безценни сведения. Индианецът внимателно ме изслуша и когато свърших, с неподправено учудване възкликна:
— Такъв ли злодей е този човек? Кой можеше да го предположи! Сеньор, изцяло съм ваш! Оставам при вас и изобщо не желая да се връщам при него. Тайно ще уведомя и моите другари. Те незабавно ще ме последват. Пуснете ме да отида при тях и ме почакайте тук. Ще ви доведа петимата си приятели.
— По полека, по полека! Толкова бързо няма да стане. Преди всичко трябва да узная къде се намира сендадорът и по какъв начин смята да ни се противопостави.
— Мога да ви кажа с най-големи подробности. Той има при себе си над шейсет чиригуаноси!
— Толкова много?
— Да. Сигурно най добре ще е да се върнете и изобщо да не се занимавате с него.
— Разбира се, няма да постъпим така. Дори да имаше и още повече чиригуаноси, пак трябва да го заловим. Не ни е страх от него. Къде се е разположил на лагер с хората си?