— Невъзможно е.
— Да, нагоре води само онази стръмна пътека, която оттук прилича на тъмна линия — потвърди Пена.
— Може би сеньорите са били горе за съвсем кратко време — намеси се аймарът. — Така не се намират лесно тайни и скрити пътища. Аз обаче често съм ловувал там вълнести мишки и успях да открия една друга пътека, при което учудващото е само това, че досега е останала непозната за други хора.
— Опасно ли е преминаването по нея? — попитах аз.
— Никак. Дори ездачи могат да я изкачат. Големи трудности има само на едно съвсем кратко разстояние от няколко метра.
— А къде е оставил сендадорът конете?
— Именно горе на скалата, за която споменахте. Само че оттук няма как да се видят.
— Аха, чудесно! Тогава и той, и неговите чиригуаноси са ни в ръцете. А как ще стигнем всъщност до вашата пътека?
— Като първо се върнем малко назад. Отляво по пътя, по който току-що дойдохме, в скалите има цепнатина, чийто долен край изглежда затрупан с натрошен камънак. Веднъж, търсейки следите на дивеч, аз се промъкнах между скалните отломки и за мое най-голямо учудване забелязах, че след някой и друг метър пак излязох на открито. За около половин час съвсем лесно се изкачих горе на скалите.
— Непременно трябва да използваме това обстоятелство, А сега ще направим на сендадора същия номер, който се канеше да ни скрои на нас — ще го хванем като в клещи.
Ние не се бяхме спрели на открито, понеже иначе чиригуаносите сигурно щяха да ни забележат, а стояхме в самия край на лампата, скрити зад големи скални късове и купчини от срутени камънаци. Отделих десетте тобаси, дадени ми от Десиерто, избрах и още десет други техни съплеменници. На тези двайсет индианци можех да разчитам. Не се нуждаех от повече хора, защото теренът значително улесняваше тяхната задача.
Другите трябвате да останат на това място и да ме чакат да се върна. Аймарът ни поведе, обратно но пътя и съвсем скоро стигнахме споменатата от него цепнатина. В подножието й се бе натрупала камара от срутили се камъни, висока колкото човешки бой. Покатерихме се през нея. Бяхме тръгнали пеша, понеже горе се надявахме да открием конете на чиригуаносите, тъй че лесно навлязохме между скалите. Много бързо камарата, от скални отломки се спусна надолу и ние излязохме на открито. Привидно могъщите и масивни скали се оказаха просто една тънка каменна стена и нищо повече, Бяхме се озовали в подножието на гол планински склон, но който не беше трудно да се изкачим. От другата страна, на възвишението преодоляхме една падина и се насочихме към не особено стръмен връх, а когато стигнахме горе и аз се наканих най-безгрижно да продължа, аймарът ме задържа за ръката и ме предупреди:
— По-полека, сеньор! Пазачите при конете ще ви видят преждевременно.
— Че къде са те?
— Последвайте ме бавно!
Индианецът ме хвана за ръката и ме отведе на няколко крачки настрани. Там скалата се спускаше трийсетина стъпки леко надолу, образувайки неголяма падина, и тъкмо там пасяха конете, охранявани от двама чиригуаноси.
— Ха! Кой можеше да го предположи — казах аз. — Не смятах, че е възможно толкова бързо да постигнем целта си.
— Че нима сме я постигнали? Нали ще трябва първо да обезвредим пазачите?
— Та ние сме повече от двайсет души, а те са само двама!
— Но развикат ли се, ще предупредят сендадора.
— Това ми е добре известно и нямам намерение да действам прибързано и необмислено. Нали тези хора ви познават и няма да събудите подозренията им, ако се появите при тях заедно с мен?
— Щом сте с мен, няма да ви вземат за неприятел.
— Тогава да отидем при тях. Извикам ли, другите ще ни последват.
И така заедно с аймара продължихме нататък по късия склон на падината. Пазачите бяха с гръб към нас и гледаха надолу към езерото, чиято изтъняла кора от сол напомняше старо сребро. Щом доловиха стъпките ни, те се огледаха назад. Появяването на аймара не ги учуди, но че го придружаваше непознат бял човек, това вече ги изпълни с известно безпокойство. Може би си припомниха описанието, което сендадорът им бе дал за моята личност. Но все пак присъствието на моя водач им се стори достатъчна гаранция, че не идвам с враждебни намерения. Те се обърнаха към него с няколко думи, които не разбрах, не исках да го поставям в неловко положение и предпочетох незабавно да действам. Направих няколко бързи крачки, за да се приближа до индианците, сграбчих ги за вратовете, повалих ги и ги притиснах на земята, помагайки си с коленете, като се помъчих колкото можех по-здраво да ги стисна за гърлото. Същевременно извиках на тобасите да дойдат.