— Сеньор, да му отвърна ли с куршум? — попита разгневено Пена.
— Не, трябва ми жив. Ако е необходим отговор, ще му го дам аз.
— Но сметките ви май са криви. Той изтегля само половината от своите индианци нагоре по височината. Другите остават долу навярно за да се отбраняват.
— Наистина изглежда така. Хм-м, хрумна ми една мисъл. Да не би и сендадорът да знае онзи път, който преди малко ни показа аймарът?
— Възможно е, понеже той е идвал насам по-често от аймара.
— Тогава много лесно мога да си обясня привидната му безгрижност. По тази тайна пътека иска да изпрати половината от хората си да ни излязат в гръб.
— Ако има подобно намерение, сигурно страшно ще се смае, щом забележи, че вече сме заели пътя и сме го надхитрили.
— Това ще стане много скоро, защото единият отряд от неговите индианци току-що изчезна нагоре по пътеката. След няколко минути ще чуем изстрелите на нашите тобаси.
С другата половина от хората си сендадорът все още стоеше на мястото, където го бяхме забелязали. Но ето че в този момент те чевръсто се придвижиха малко напред срещу нас, за да могат от своя страна също да се доберат до пътя. И така, беше ясно, че докато първият отряд бързаше да се изкачи горе, за да ни удари в гръб, сендадорът имаше намерение с другия отряд да заеме позиция долу, в началото на пътя между скалите, където щеше да намери достатъчно добро прикритие.
Слязох от коня си и другите направиха същото. Не искахме да излагаме животните на опасността да бъдат ранени. Оставихме ги под надзора на един тобас.
— Сеньор, вече трябва да стреляме — обади се припряно Пепа, — защото иначе тези подлеци ще залегнат зад скалите.
— Нека!
— Какво? Че нали веднъж щом заемат там позиция, няма да можем да ги прогоним!
— Разбира се, че ще можем!
— Да, но с цената на големи загуби. А ако сега дадем по тях един хубав залп, ще им внушим такъв безбожен страх, че не е изключено незабавно да се предадат.
— Ще го направят и без преди това да убием половината от тях.
— Ето я пак тази прословута хуманност! Но несъмнено отново ще видите, че с нея далеч не се стига. Всъщност човек не би трябвало чак толкоз да се вслушва във вашата воля.
— Съвсем правилно! — гневно се съгласи и Гомара. — Сега тези негодници са ни се изпречили толкова удобно пред пушките и ако не използваме този хубав миг, те ще се скрият зад скалите и после ще ни изстрелят един по един. По дяволите хуманността! Ще правя каквото искам! Моето отмъщение идва!
Той бързо вдигна пушката си, прицели се в сендадора и натисна спусъка. Но куршумът не улучи негодника, а един от индианците като прониза главата му, както разбрахме по-късно.
Всичко стана толкова светкавично, че нямах време да го предотвратя, Обзет от гняв, сграбчих Гомара за яката, здравата го разтърсих и му креснах:
— Човече, как можа да го направиш! Не виждаш ли, че улучи невинен? Та ти си убиец!
— Ами! — отвърна ми той. — Тоя е само някакъв си дивак!
— Но и неговият живот струва колкото твоя, ако не и повече!
— Охо! Да не би да искате пак да се караме?
— Нямам такова, намерение. С хора като теб не се карам. Но ти забранявам да стреляш без разрешението ми!
— Нима можете да ми забраните нещо?
— Мога, и то как! А ако не ти харесва, си свободен да вървиш накъдето ти видят очите. Веднъж вече ти го казах. Ясно ли е?
— Ами ако все пак остана с вас и стрелям? — викна ми той със святкащи от ярост очи.
— Тогава ще направя пак това, което веднъж вече направих — с един удар ще те поваля на земята, само че този път ще замахна малко по-силно. Обещавам ти да го направя. А дали после изобщо ще станеш, ми е съвсем безразлично, защото, когато някой пет пари не дава за живота на един чиригуанос, и при това сам е индианец, също не заслужава да живее.
Изглежда заканата ми го сплаши, понеже той нищо не ми отговори. Но няма защо да крия, че повечето от моите спътници тайно в себе си споделяха мнението му, което ясно си личеше както от погледите им, тъй и от тихия шепот, достигнал все пак и до моите уши. Един от тях обаче бе напълно съгласен с мен и това бе брат Иларио. Той ми стисна ръката и каза:
— Само така! Е, вярно, че не е кой знае колко разумно, ала съвестта ни го повелява. Въпреки снизходителността си все пак ще постигнем своята цел.
— Да, и то въпреки че от много приказки пропуснахме подходящото време да ги нападнем. И сендадорът, и всички индианци вече изчезнаха.
— Много скоро пак ще се върнат.
В този момент сендадорът и всичките му хора се намираха на пътеката между скалите. Бяха взели със себе си дори убития от Гомара индианец. Поехме бавно подир тях. Ето че затрещяха изстрели, които звучаха така, сякаш идваха от вътрешността на планината. След тях проехтя див рев, на който отново отговориха изстрели.