— Едва ли, защото положението е коренно различно. Когато се видяхме последния път, аз бях в ръцете ви, а ето че сега вие сте във властта ми.
— Все още не съм!
— Разбира се, че сте! Ако още се съмнявате, тогава огледайте се наоколо! Заедно с хората си сте обграден отвсякъде.
— Но ние ще се отбраняваме до последния човек!
— Каква ще ви е ползата? Никаква. И да не ми отговорите, ще сте принуден да го признаете поне пред себе си.
— Разполагаме с достатъчно воини, за да избием повечето от вас!
— Дори и да ви дам право, ще трябва да признаете, че известен брой от нас ще оцелеят след като всички измрете. Даже и в този случай никой от вас няма да се измъкне.
Сендадорът гледаше мрачно пред себе си и мълчеше. Продължих:
— Но има и още нещо. Я сравнете вашите хора и оръжията им с нашите!
— Оръжията ви наистина са опасни, обаче моите чиригуаноси са не по-малко храбри от вашите тобаси.
— Възможно е, но се съмнявам. Много добре забелязах, че индианците ви нямат желание да продължават тази безполезна схватка. Те разбират, че с бързото сключване на мир могат само да спечелят, и аз вече казах на вожда им, че в такъв случай ще ги оставим необезпокоявано да си вървят.
— Тъй ли му казахте? — бързо ме попита сендадорът. — Значи затова ме съветваше да се предадем!
— Така ли? Ето виждате ли, че предположението ми е вярно. Погледнете моите хора! Достатъчно е да извикам една-единствена дума и всичките пушки ще изгърмят. Вторият залп ще помете онези от вашите червенокожи, които останат незасегнати, и то без да имат време да си послужат с оръжията. Убеден съм, че никой от тобасите няма да бъде убит или дори ранен. Да не говорим за моите спътници или за самия мен. За вас просто не остава нищо друго освен да се предадете.
— Ив такъв случай какво решихте да правите с мен?
— Още нищо не сме решили.
Той отново сведе поглед към земята. Изчаках да ме заговори. Изглежда търсеше някакъв изход, ала напразно. Ако не към мен, то поне към себе си трябваше да е откровен и да си каже, че за него няма вече път за спасение, поне няма такъв, който да се намери със сила. Ако имаше някакъв начин за избавление, той можеше да се крие само в използването на определена хитрост. Това бе ясно и на мен, и на сендадора и ето защо реших да съм много внимателен и да не допусна да ме надхитрят.
— И тъй, бъдете разумен — обадих се аз — и се подчинете на неизбежното!
— Та после да ме убиете, нали? Благодаря! Де да не ви бях срещал!
— И аз имам съвсем същото желание! Но понеже все пак ни свързват някои общи неща за решаване, трябва да се съобразяваме с фактите.
— Тогава ми кажете най-откровено какво ще стане с мен, ако изпълня искането ви и се предам.
— Хм-м! Струва ми се, че и сам можете да си отговорите.
— Ще бъда убит, така ли?
— Вероятно.
— По ваша заповед?
— Не.
— Тъй си и мислех. Много добре знам какво желаете. Може би ще ме оставите да избягам.
При тези думи той ме погледна изпитателно. Поклатих глава и му отвърнах:
— Не се заблуждавайте! Вярно, че от вашата смърт нямам никаква полза, обаче в никакъв случай няма да повторя грешката, която направих при Нуестро Сеньор. Там ви помогнах да избягате, а вие не оценихте доверието ми, подмамихте ни в поставената клопка и ни пленихте. Ако изобщо ми мине мисълта пак да ви освободя, преди това сигурно ще трябва някак да ви обезвредя.
— По какъв начин?
— По никакъв, понеже за вас не съществува начин, и, следователно, не може и да се мисли да ви дам каквато и да било надежда.
— И все пак! Убеден съм, че ще ми помогнете да се измъкна оттук.
— А аз ви казвам, че страшно много се лъжете. Да оставим настрана и мен, и моите спътници, всичко което сте ни причинил и каквото сте кроил срещу нас. Но вие сте толкова опасен човек, че ще е голям грях към всички други хора отново да ви пуснем на свобода.
— Тогава ми кажете поне какво зло съм ви причинил! Нима можете да ми докажете, че съм искал да ви убия?
— Струва ми се, да!
— Не имах за цел да ви задържа, защото мислех, че с ваша помощ ще ми се удаде да разгадая скиците и да разчета кипутата.
— Ами ако предположението ви се окаже вярно, какво щяхте да направите после?
— Щях богато да ви възнаградя и да ви пусна да си вървите.
— Я не ме заблуждавайте! Много добре знам каква участ ме очаква в подобен случай.
— Не е така. Кажете ми какво толкова съм направил на спътниците ви! Можех да ги избия, но не го сторих, а само наредих да ви отведат при мбоковите.