— Ще можете. Но тъй като се налага да сме предпазливи, първо ще трябва да ни предадете и оръжията си, ала преди да се разделим, ще ги получите обратно.
— Добре! Ще получите, сендадора!
— Но жив!
— Естествено, а също и оръжията ни! Той иска заради него да се изложим на куршумите ви. Вярно, че е наш съюзник и ние бихме го защитавали, ако имахме и най-малките изгледи за успех. Тъй като се обявих против предложението му, сендадорът побесня от гняв и ме обиди с такива думи, които могат да превърнат във враг и най-добрия приятел. Почакайте само две-три минути и ще ви го доведем!
Той се отдалечи. Щом стигна при своите хора н изчезна сред тях, забелязахме, че настана кратка суматоха и дочухме проклятията и крясъците на сендадора. После тълпата от чиригуаноси направи път на вожда, появил се заедно с четирима воини, които доведоха при нас негодника с вързани ръце.
— Ето, вземете го! — подвикна ни индианският предводител още отдалече. — Удържах на думата си и повече не искам, да си имам с него никаква работа. Моите хора са съгласни с мен. Надявам се, че и вие също ще изпълните даденото обещание.
Докато той изговаряше тези думи, шестте мъже се приближиха. Никога не бях виждал толкова гневно и разкривено от ярост лице като лицето на сендадора.
— Да, ето ме! — изсъска той, обръщайки се към мен. — Тези песове ме предадоха, но навярно нямаше да ме надвият, ако не ми беше простреляна ръката. Това е пак един от вашите дяволски номера, за които един ден Сатаната ще ви плати. Сега вече желанието ви се сбъдна — във вашите ръце съм! Но все още сте много далеч от целта си!
Не сметнах за необходимо да му отговарям и на първо време насочих цялото си внимание към чиригуаносите, които трябваше да обезоръжим. Те предадоха ножовете, лъковете, стрелите и копията си. Вождът ни остави и пушката си. После поехме нагоре по пътеката между скалите към каменистото палто, където се намираха конете на противниците ни. Накарахме пленниците да се настанят в един ъгъл и там те бяха обградени от цяла редица въоръжени тобаси. Отгоре се откриваше чудесна гледка към соленото езеро. Вождът ми каза къде се намират и останалите им постове, а след като повторно му напомних, че сме освободили четиримата задържани от нас съгледвачи, той ме успокои така:
— Те сигурно са отишли при другите и са ги осведомили за случилото се. Сега са се скрили нейде наблизо, за да разберат какво е станало тук и какво още ще стане, а после доброволно ще се присъединят към нас. Какво ще правите със сендадора? Ще го убиете ли?
— Опасявам се, че за него няма спасение.
— Пада му се! Нарече ме страхливец, за което би трябвало да ми плати с кръвта си. Оставите ли го жив, ще бъде мой!
Това бе ново допълнително влошаване на положението на сендадора, който в момента успя да се овладее дотолкова, че да придаде на лицето си бодро и весело изражение. Това естествено ядоса Пена, и още повече Гомара, който дойде при мен и гневно ми викна:
— Я го вижте този мерзавец! Не е ли направил такава физиономия сякаш ние сме негови пленници? Най-сетне пак е в ръцете ни и този път няма да ми се изплъзне. Или може би отново имате намерение тайно да се споразумеете с него, а?
— Не.
— Значи е мой, така ли?
— Още не.
— Аз имам най-голямото право на отмъщение!
— Признавам го. Но той е наш общ пленник и всеки един от нас трябва да участва в решаването на съдбата му. Ние искаме да се доберем до кипутата, а за това какво ще става после, незабавно ще направим съвещание.
— По дяволите вашите съвещания! Той е мой, мой е и баста!
Тези думи прозвучаха толкова заплашително и възбудено, че се видях принуден да му отговоря следното:
— Само без глупости! Който посегне на сендадора, без да съм му позволил, ще пронижа главата му с куршум!
— И това на всичко отгоре! Я вижте онзи кръст! Там гният костите на убития ми брат. Нима това злодеяние ще остане ненаказано?
— Не, няма, но всичко ще стане по полагаемия се начин. Злодеят трябва да бъде наказан, но не и убит, ясно ли е?
— Аз постъпвам според законите на свободната пампа.
— Аз също нима законите й забраняват няколко разумни мъже да се съберат на съвещание и да решат как да накажат извършеното престъпление?
— Не, но добре познавам тези съдилища, а още по-добре познавам самия вас. Ако зависеше от вас, щяхте да пуснете този негодник да си върви и при това щяхте да му дадете даже и кон, оръжия, че и провизии, за да има храна за из път.
— Съвещанието ще започне веднага. Тогава ще стане ясно какво становище ще взема.
— Аз съм за незабавната му смърт.