— Ти изобщо нямаш право на глас.
— Кой, аз ли? — смаяно попита той.
— Нямаш, защото си обвинител и трябва да се държиш настрана и да отговаряш само когато те питат.
— Сеньор, няма да търпя подобно нещо!
— Мълчи! Наистина няма да те питам какво ти харесва и какво не. Ние ще вземем определено решение и ти трябва да му се подчиниш. Обуздай страстите си, защото ще съумея да наложа изпълнението на решението ни.
— И аз умея да налагам волята си!
С тази закана той ми обърна гръб, отдалечи се малко и седна на земята. После ние, белите, се събрахме, за да решим участта на сендадора. Само брат Иларио и аз настоявахме да го вземем с нас и да го предадем на властите. Другите гласуваха против това предложение и особено подчертаха възможните непредвидими инциденти по пътя, с чиято помощ престъпникът можеше да бъде изтръгнат от ръцете ни. Никой от тях не се застъпи за помилването му. Но всички бяха единни в мнението си, че трябва да се доберем до кипутата.
Когато съвещанието ни свърши, ми бе възложено да съобщя резултата на сендадора и на Гомара. Ние наобиколихме пленника и повикахме индианеца. Сендадорът изглеждаше доста обнадежден. Несъмнено той тълкуваше като благоприятно обстоятелство факта, че не се бяхме допитали до мнението на най-върлия му враг Гомара.
— Е — ухили се той насреща ми, — господа съдиите готови ли са вече? Какво решихте?
— Не се смейте! Положението ви е много сериозно — отвърнах му аз, — Виновен сте за смъртта, на много хора и тъй като законът на пампата повелява «зъб за зъб, око за око», с вас ще караме по кратката процедура и ще ви теглим куршума.
Той пребледня, изправи се на крака и извика:
— Ще ми теглите куршума ли? Кога?
— Сега веднага.
— По дяволите! И защо толкова сте се разбързали?
— Защото не заслужавате и минута по-дълго да живеете.
— Но… но… но — заекна той от уплаха, — нали така за вас кипутата завинаги ще са загубени!
— На които единствено се надявахте толкова много! Е, признавам, че не сме се отказали от желанието да ги притежаваме и затова ще ви поставя следното условие: предадете ли ни кипутата и скиците, екзекуцията няма да се състои!
— И ще ме освободите, така ли? — попита той с въздишка на облекчение.
— Не, чак дотам не бива да стигаме, защото това ще е несправедливо спрямо Гомара. Виждате ли ей там гроба на брат му? Толкова близо до местопрестъплението не можем да искаме от него да се подчини на едно решение, което ви позволява безнаказано да му избягате. Но предадете ли ни споменатите предмети, ще ви пуснем да си вървите, само че без каквото и да било оръжие или провизии. След четвърт час Гомара ще тръгне по петите ви. Останалото си е ваша работа.
— Но това означава сигурната ми смърт! Как мога да тръгна без храна? Как ще се защитавам срещу него без оръжия?
— Изобщо нямаме намерение да ви предоставяме средства, с които можете да се защитавате. Нали ще е нещо като възнаграждение за престъпленията ви.
— И без друго възнаграждението с съвсем наблизо и го очаква — гневно ни прекъсна Гомара. — Подозирах, че ще се случи нещо подобно! Да го пуснете да си върви, а едва след четвърт час да имам правото да го преследвам! Че как тогава ще го настигна като знае тук всяка педя земя и се е научил па толкова хитри номера? Още първият срещнат индианец ще му даде оръжия, понеже тук всички го познават. Не, не съм съгласен!
— Аз пък още по-малко! — извика сендадорът. — Ръката ми е простреляна и не след дълго треската от това нараняване ще ме повали. В замяна на кипутата и чертежите трябва да получа не само привидна възможност за бягство, а истинска, действителна.
— Ние държим на решението си. Нито вие, нито Гомара можете да го промените. А и нямаме никакво намерение да ви даваме дълго време за размисъл.
— Искам само един час, за да си помисля, а през това време можете да ми превържете раната малко по-свястно.
— Съгласен съм, но няма да чакаме нито миг повече.
— Ами ако приема предложението ви и намерите съкровището, тогава кой ще го получи?
— Законните му собственици. Вероятно убитият отец е имал намерение да занесе тези предмети на своя манастир в Тукуман. Ще предприемем необходимите издирвания. И ако не научим нищо определено за въпросния собственик, ще постъпим според законите за намерени скъпоценности, които са валидни в съответната провинция.
— Значи аз няма да получа нищо, абсолютно нищо, така ли?
— Точно така. Вие можете да избирате само между куршума и възможността да избягате на Гомара. До един час трябва да ни отговорите.
— Как ми се иска аз да съм на ваше място, а вие на моето!