— Невъзможно — отвърна Пена. — Претърсих го много старателно.
— И все пак са у него! Трябва отново да го претърсим. Изобщо не знаем какво се крие между хастара и плата на дрехата му.
— Че какво ли ще се крие! Отде пък ви хрумна тази мисъл?
— Ето, вземете бинокъла ми! Внимателно огледайте тъмния блестящ предмет върху онзи къс от кората!
Пена насочи далекогледа, към, въпросното място и каза:
— Съвсем ясно виждам, че е парче от бутилка.
— А какво има до него?
— Пясък.
— Е, добре, там е била хвърлена цялата бутилка. Била е напълнена с пясък, за да потъне във водата. Но тъй като е било през нощта, сендадорът не е улучил открита водна площ, а ръба на онзи къс сол. Бутилката се е счупила и дъното й с малко пясък е останало върху парчето солена кора.
— Била е напълнена с пясък? Но защо чак такава предпазливост?
— Сендадорът е знаел, че ще дойдем. Затова бутилката е трябвало да изчезне. Тя е същата, която е била скрита тук.
— Нищо не разбирам.
— Аз пък го разбрах много лесно. Изхвърлил е бутилката в езерото, защото междувременно е научил, че има хора, които знаят и за нея, и за това място. Ето защо се е налагало да скрие кипутата по някакъв друг по-добър начин. Изровил ги е, напълнил е бутилката с пясък, запокитил я е във водата, а после е седнал ей тук, за да зашие кипутата в дрехата си. Никак не е чудно, че за тази работа му е била необходима цяла нощ. Не всеки е добър шивач, и то още повече в тъмна доба без никаква светлина.
— Откъде разбрахте туй за шиенето?
— Седял е ей тук в тази вдлъбнатина, която се с образувала от въртенето му насам-натам, разположените в полукръг около нея отпечатъци са оставени от ботушите му.
Двамата внимателно огледаха мястото, а после, съгласявайки се с мен, Пена каза:
— Да, тук е седял някой. Но възможно е просто да си е почивал, Как стигнахте до предположението, че човекът е шил дрехата си?
— Като сравних обстоятелствата и преди всичко, щом видях ей това тук. Взех конеца от кактуса и го подадох на Пена.
— Ха, наистина, тъмносин конец! — възкликна той. — Сендадорът имаше в колана си макара тъкмо с такъв конец, както и игла за шев!
— Ето ви на, значи всичко е ясно! Ще трябва само пак да се качим горе и заедно с Гомара да… ха, но къде е той? Не го виждам.
— И аз. Изчезнал е!
— Тогава бързо нагоре подир него! Този тип е намислил някаква щуротия!
След като Гомара ми показа мястото на бутилката, аз не бях имал повече време да следя действията му. Той ни беше избягал, и то с единственото намерение в мое отсъствие да се разправи със сендадора. Хукнахме подир него колкото ни държаха краката, но в момента все още нямаше как да го видим, понеже пътеката правеше широк завой. Но когато се приближихме до площадката в скалите, оттам се разнесе направо адска олелия.
— Мръсно псе! — чухме как изрева сендадорът. — Ти нямаш право да посягаш на мен. Чакай да се върне немецът!
— Стой, нито крачка напред, не го докосвайте! — чух после гласа на боцмана. — Не бива нищо да му причинявате!
— Назад! — запъхтяно се обади Гомара. — Назад или ще ви ръгна! Ножът ми е намазан с отрова!
— По дяволите! — извика изплашеният боцман.
— Да, сеньор, отровен е! И ще го забия във всеки, който ми пречи. Сендадорът трябва незабавно да умре, и то точно там, където е извършил престъплението си. Нека върви долу!
Побеснелият Гомара се канеше да блъсне сендадора от площадката долу в пропастта! Втурнахме се още по-бързо напред, но за съжаление трябваше да изминем целия завой па пътеката и не можахме тъй скоро да се озовем горе.
На скалата бе настанала невъобразима бъркотия. Всички крещяха един през друг. Когато изскочих от тясната пътека, видях Гомара, който беше сграбчил с едната си ръка сендадора и се опитваше да го изблъска до ръба на скалата, докато с другата си ръка стискаше намазания с отрова нож и го размахваше, за да попречи на останалите да се приближат до него. От страх сендадорът ревеше като ранен бик. Той имаше съвсем малки възможност да се защитава, понеже ръцете му бяха вързани, а едната от тях на всичко отгоре бе тежко ранена.
— Стой! — извиках аз. — Престани! Гомара, пусни го, иначе ще те застрелям като куче!
Той незабавно позна гласа ми, обърна се за миг към мен и още преди да довърша заканата си, отговори:
— Немецът! Но ще направя каквото съм решил! Хайде, върви долу, мръсен убиецо!
Той сграбчи сендадора с двете си ръце и бързо го заблъска към ръба, за да изпревари намесата ми. Направи още една крачка… още една… после силно удари противника си в гърдите.