— Гомес!
Той светкавично се извърна:
— Кой е там? — попита той.
— Сендадорът.
— Вече? Бързо сте се справил. Къде са жените и децата?
— Долу при колите.
— Та това е съвсем…
Той млъкна. Докато разменяхме тези кратки въпроси и отговори, той се беше приближил още повече и в момента се намираше точно пред мен. Изглежда все пак забеляза, че не е възможно човекът пред него да е сендадорът. Леко се наведе, за да се взре внимателно в лицето ми и каза:
— Но вие не сте… кой…?
Той понечи да се обърне и да побегне. Но с десницата си аз го сграбчих за гърлото, така че да не може да вика, а с лявата си ръка измъкнах от колана му неговия нож, за да не би да го използва. В сравнение с мен той бе слаб като дете. Коленете му веднага се подгънаха. Допрях ножа до гърдите му и го заплаших:
— Само една дума на висок глас и ще ви убия. Ще мълчите ли?
— Да-а-а-а — прохъхри той, когато, за да може да ми отговори, мъничко поотпуснах гърлото му.
— Добре, тогава ще ви позволя, поне да дишате. Но ви давам думата си, при първия непозволен звук ще ви пронижа! Сложете си ръцете на гърба, за да ги вържа!
Пуснах гърлото му, но с едната си ръка продължих да го държа, докато с другата измъкнах няколко ремъка от джоба си. При това нямаше как да не се понаведа напред. Така лицето ми се приближи до неговото и едва тогава той ме позна.
— Значи сте вие, сеньор, вие сте! — каза той.
— Че кой друг? Нали ви казах, че ще дойда?
— А-а! Вие, вие! Сега всичко е загубено!
— Какво разбирате под «всичко»?
— Нещо, което не е необходимо да ви казвам.
— Съвършено вярно! Не е необходимо да ми го казвате, понеже вече го знам.
— Вие ли? Невъзможно!
Докато траеше този диалог, аз вързах ръцете му отзад на гърба, а също и краката му, така че остана да лежи неподвижно в краката ми. Издърпах го настрани до мястото, откъдето добре можех да наблюдавам входа за зимника, и седнах до пленника си на земята.
— Сеньор, какво смятате да правите с мен? Какво ме очаква? — попита той.
— Изцяло ще зависи от поведението ви.
— Сам ли сте тук?
— Не. Но щом изпитвате толкова голям копнеж по моите спътници, които са и ваши познати, за ваше успокоение мога да ви съобщя, че съвсем скоро ще ви се представят. Разбира се, повече нямате право да разчитате на приятелството ни.
— Че какво толкова съм ви направил?
— Първо, избягахте от нас и второ…
— Сеньор, отпътуването ми не бива да го наричате бягство! Просто трябваше да тръгна!
— Защо?
— Това е моя тайна.
— Тайна, която знам и аз. Нали в Палмар ви казах, че ще осуетя кроежите ви.
— Сеньор, не е възможно да знаете намеренията ни!
— Много добре ги знам. Подмамили сте двадесетте мъже на Крокодиловия остров, а тук се каните да отвлечете жените и децата.
— Cielo! Кой ви е казал подобно нещо?
— Самият вие сте го казали на сендадора.
— Не е вярно!
— Не отричайте, Гомес! Лъжите няма да ви помогнат! Подслушали са ви! Много добре са чули всяка една от думите ви. Естествено бързо тръгнахме по петите ви от Палмар. Вие и не сте очаквал нещо друго, понеже нали и днес казахте на сендадора, че всеки момент е възможно да се появим.
— И това ли знаете?
— Знам абсолютно всичко. Ние бяхме на Крокодиловия остров и спасихме двайсетте мъже. Салът все още беше на брега — голяма глупост от страна на сендадора! Ето че сега всички сме тук, за да предотвратим изпълнението на втората част от плана ви.
— Но това е… това е… просто не мога да повярвам! — изпелтечи той.
— Ще го повярвате, понеже… я чуйте! Ето че моите спътници идват. Ще се убедите, че ви казвам истината.
Долових приближаващите се стъпки на много хора и станах от земята, за, да могат да ме видят. Наистина бяха моите другари. Стигнаха до мен. След като разбраха кой лежи в краката ми, те изявиха желание незабавно да бичуват Гомес. Аз обаче ги наведох на по-хуманни мисли, обяснявайки им, че той беше действал като индианец, който вижда в белите нашественици. Вярно, че избавените от Крокодиловия остров мъже никак не бяха склонни да проявят милосърдие, ала аз положих усилия да им втълпя, че и за самите тях ще е по-добре да простят и да си спечелят благодарността на арипоните, отколкото с ненужна суровост да си навлекат отмъщението на цялото племе.