— Я стига сте дрънкал! — солна му се сендадорът. — Аз пък съжалявам още повече, че един приятел, за какъвто ми се пишехте досега, е способен да повярва на подобни щуротии.
— А аз ви казвам, че с тези упорити лъжи не можете да разчитате на никакво милосърдие. Ако бяхте искрен, така че да знаехме какво да очакваме от вас, както този сеньор, тъй и аз щяхме да сме готови да ви спасим.
Тези думи не останаха без очакваното въздействие. Сендадорът ни погледна изпитателно, а после рече:
— От другите не мога да очаквам нищо хубаво, това ми е добре известно. По ми е лесно да си представя, че вие бихте направили нещо в моя полза.
— Да, така е, но първо трябва да си признаете!
— Че какво ще спечелите от признанията ми?
— Твърде много!
— Не, нищичко няма да спечелите, понеже те с нищо няма да променят нещата.
— Нещата ще се променят извънредно много, и то във ваша полза. Който открито признае вината си, може да разчита на ново доверие.
— Ами! От вашето доверие не ще имам после никаква файда.
— Лъжете си. Всъщност тръгнахме за Гран Чако, за да ви търсим.
— За да ме преследвате!
— Не. С този сеньор се срещнах в Монтевидео и го придумах незабавно да тръгне с мен, за да дойдем при вас заради двата чертежа.
— Че той умее ли да разгадава подобни скици или планове?
— Да. А може би дори да разчете и вашите кипута.
— Че какво знаете пък вие за кипутата! Изобщо не съм ви споменавал за тях.
— По-бързо премислете всичко, преди да са се върнали останалите! Ние дойдохме като ваши приятели, понеже нямахме никаква представа какво още ще научим и преживеем. Ще ни споделите ли всичко? Решавайте бързо, защото след малко ще е твърде късно!
По лицето на сендадора се плъзна особена усмивка.
— Никога не е твърде късно — каза той. — Вярно е, че съм вързан, но въпреки това не ме е страх от никого.
— Не бъдете толкова самоуверен! Другите желаят смъртта ви.
— Но ще ме оставят жив! Нека самите те се пазят. Опасно е да си враг на сендадора! Е, мен наистина не ме е страх, ала ще е цяла глупост да отхвърля помощта, която ми предлагате, още повече че ми водите и човека, търсен от мен напразно толкова дълги години. След всичко разказано ми от Гомес навярно ще се оправдаят очакванията ми, че немецът все ще съумее да свърши нещичко.
До този момент не се бях намесвал в разговора им, но ето че сега се обадих:
— Значи признавате, че сте говорил с Гомес?
— Добре де, говорих!
— Но с това признавате и всичко останало.
— Не. Мислете каквото си щете! Смятайте ме за виновен или не — напълно безразлично ми е. Вие ми харесвате и съм готов да ви се доверя. А вие готов ли сте да предприемете пътуването из планините, макар и да сте убеден, че съм убиец?
— Да, и тогава. Никой не ме е назначил за ваш съдия.
— Много разумна мисъл!
— Да не ме разберете погрешно! Не ми е безразлично дали имам пред себе си престъпник, или почтен човек, ала извънредно много се интересувам от тази работа с кипутата. Освен това съм убеден, че съвсем скоро наказанието сигурно ще ви сполети.
— Имате ли основание да го вярвате?
— Да. Съществува Божие правосъдие, от което никой не може да избяга, а и във вашия случай отмъстителят е вече по петите ви — Гомара.
— В никакъв случай няма да го вземате с нас!
— Добре, няма, ала той ще ни преследва.
— Не ме е страх. Ще се погрижа да изгуби следите. Йербатерото разказа ли ви всичко?
— Всичко каквото знаеше.
— Значи ви е известно само, че притежавам две скици, така ли?
— Узнах и нещо повече — а именно как са попаднали в ръцете ви.
— Засега това са подробности!
— Добре, но освен другото знам, че имате и кипута. Предполагах го, а малко по-късно разказът на Гомара превърна предположенията ми в увереност.
— Той наистина ли е бил при трупа на брат си?
— Да.
— Спомена за някаква закопана бутилка. Известно ли му е мястото, където е скрита?
— Да. Често е ходил до горе, за да се увери дали и вие сте бил там. За ваше щастие никога не ви е срещал.
— По-добре кажете за негово щастие! Аз съм човек, с когото шега не бива. И самият вие ще го разберете.
— Не само ви вярвам, ами съм и убеден в това. Макар и да отричате всичко друго, все пак признавате, че пътят ни ще води нагоре към Пампа де Салинас, нали?
— Да.
— И че кипутата действително са скрити там и че споменатите чертежи са свързани с тях, а?
— Пак ще отговоря с «да».
— Носите ли плановете у себе си?