— Няма, човек не се удушва толкова бързо. Смятате ли, че ще успеете да завлечете вашия пленник до огъня така, както сте го хванал?
— Да.
— Тогава бързо напред!
Сграбчил двамата за вратовете, аз се втурнах към нашия бивак, влачейки ги подир себе си. Монахът ме последва. Обаче аз не спрях при огъня, а продължих да тичам още малко нататък, където най-сетне пуснах на земята двойния си товар.
Йербатеросите бързо наскачаха на крака и се приближиха не малко учудени, че домъкнахме с нас трима индианци.
— Какво се случи? Откъде се взеха тези хора? Нима не бяха в избата?
— Не. Вържете ги. Донесете и пушките ни, които са при огъня. Не бива повече да седим там.
— Защо?
— Защото там червенокожите ще могат да ни видят. Те са се измъкнали от избата. Сядайте ей тук между дърветата, където е най-тъмно, и докато разговарям с Гомес, внимателно наблюдавайте онзи ъгъл, иззад който би трябвало да се появят индианците, ако искат да ни нападнат! Седем изстрела навярно ще са достатъчни, за да ги спрете.
Нарежданията ми бяха бързо изпълнени. Двамата индианци лежаха вързани на земята и без да кажат нито дума, се мъчеха да си поемат въздух. Все още не се бяха окопитили от уплахата си. Съвсем накратко монахът обясни на йербатеросите как сме се сдобили с такъв улов. Гомес бе в пълно съзнание, ала също едва успяваше да си поеме дъх. Допрях острието на ножа си до гърдите му и казах:
— Останете легнал и изобщо не мърдайте, иначе ще ви пронижа! Познавате ме. Отговаряйте на въпросите ми съвсем искрено! Знаете, че не ви желая злото, но трябва да сте откровен. Как излязохте от избата?
— През добре закрит процеп в зида.
— А-а, тъй значи! Канехте се да ни нападнете, нали!
— Да. Но поисках от моите хора обещанието, че никого няма да убият.
— Че защо ви е тогава това нападение, щом имате намерението да ни пощадите живота?
— За да освободим сендадора.
— Усилията ви щяха да са напразни. Сендадорът избяга.
— Нима е възможно? Че нали на вас никой не може да ви офейка?
— Самият аз срязах ремъците му. Той избяга с моето съгласие, както и със съгласието на йербатеросите, но не бива да го узнават другите, които искаха да го убият. Така че засега се налага във всички случаи да си мълчите.
— Нямам нищо против. Но истината ли ми казвате?
— А чувал ли сте някога от мен каквато и да било лъжа? Я се ослушайте! Какви са тези викове там долу? Разбира се, нашите спътници, които го търсят. Е, сега вярвате ли ми?
— Да, сеньор. Ами ако пак го заловят?
— Сигурно ще е много предпазлив. От всичко казано навярно разбирате, че ви мисля доброто.
— Щом е така, защо тогава ни пленихте?
— Защото искахте да ни нападнете. Утре ще напуснем това място и ни се иска да се разделим с вас в мир. Кои са тези двама индианци?
— Кацики са.
— Значи вождове, а? Ама изобщо нямат такъв вид.
— Сеньор, арипоните са бедни. Те нямат възможност да се обличат разкошно и да се кичат с украшения. Единият е мирновременен, а другият военен вожд.
— Има ли с вас и други вождове?
— Само аз, но аз съм едва втори вожд.
— Добре! Ще ви направя едно предложение. Ще задържим тези двама мъже при нас като заложници. Ако не ни се случи нищо лошо, ще ги освободим веднага щом си тръгнем оттук. Но ако имаме и най-малката причина да се оплачем, ще ги наръгаме с ножовете си, а и вас ще избием до крак. Нали знаете, че държа на думата си.
— Сеньор, от главата ви и косъм няма да падне!
— И на собствеността ни няма да посегнете, нали?
— Няма.
— Нямам предвид само нас, които седим тук в момента, а и хората от кервана.
— И аз така разбирам нещата.
— Добре, тогава сте свободен. Върнете се при вашите воини и им предайте моите думи!
Той видимо се зарадва. Изправяйки се бавно и колебливо от земята, индианецът ме попита със съмнение в гласа:
— Значи наистина мога да си отида?
— Да, Гомес.
— Сеньор, отново виждам, че сте наш приятел. Вие съвсем се различавате от тукашните бели. Сигурно във вашата родина има по-дружелюбни хора.
— Добри хора има навсякъде. Тук също.
— Още не съм ги забелязал. Разказах на моите воини за вас. Всички желаят да ви видят. Ако ни разрешите, щом се съмне, ще дойдем при вас.
— Твърде е рисковано.
— Ще се появим съвсем открито, един по един и без никакви оръжия. А ако ни нямате доверие, предварително ще изпратим тук десетина от най-добрите ни мъже, които ще ви служат като гаранция за нашата дружба.
— Съгласен съм. Но първо елате при мен сам, за да мога с вас да уговоря условията, при които ще ви разреша посещението на бивака ни с толкова много хора.