— Да — отвърна ми той след малко. — Как така сте по петите ми? Значи сте вие! Но…
— Стоях на пост или по-скоро лежах зад един храст и когато видях, че идвате, ви пропуснах да минете, за да разбера дали сте сам. След това ви последвах.
— Че кой друг може да е с мен?
— Ваши добри приятели.
— Ами! Поставил сте и стражи, а?
— Естествено! Всеки предпазлив човек има този навик.
— В случая предпазливостта е излишна. Обещанието ми е напълно искрено. Ами вие с кого сте тук? Само с йербатеросите ли?
— Да, с тях, с двамата моряци, монаха, Пена и Гомара.
— По дяволите! Този последния не искам да го виждам.
— Мисля, че няма защо чак толкова да се тревожите. Той ми обеща на първо време да се въздържа от враждебни действия срещу вас.
— Значи само на първо време, а? Тогава по-късно ще може да се нахвърли върху мен, когато си поиска, така ли?
— Не. Докато сте заедно с мен, сте под моята закрила.
— Обещавате ли ми го?
— Вече ви обещах и ще удържа на думата си.
— Вярвам ви, че имате почтени намерения, а скоро сам ще разбера какво мога да очаквам от останалите. Те подозират ли как съм избягал?
— Да, казах им.
— Сеньор, това е опасно за вас!
— Така е. В първоначалния си пристъп на гняв Гомара стреля по мен.
— По дяволите! Рани ли ви?
— Не. Но после така го подредих, че сега има голям респект от мен.
— Значи в разправията с него сте могли да си намерите смъртта? Няма да го забравя, сеньор! Вие сте извънредно опасен човек за неприятелите си, но вече знам много добре, че държите на дадената дума. Разчетете моите кипута, разгадайте ми скиците и сигурно ще останете доволен от мен! Видях вашия огън. Разбрах, че сте тук. Значи намерихте бележката ми, нали?
— Намерихме я и я прочетохме.
— И спътниците ви веднага ли се съгласиха да последват указанията ми?
— Кажи-речи, макар че не им се видяха съвсем безопасни.
— Че каква опасност може да се крие в тях?
— Не една и две. Ами ако сте ни дал думата си само за да се отървете от най-опасните си врагове?
— И как ще стане това? Нали ми взехте оръжията!
— Наистина ли сте с голи ръце?
Миг-два той ме гледа в очите, а после отговори:
— Е, не съвсем.
— Какви оръжия имате?
— Ей този нож.
Той го измъкна от пояса си и ми го показа.
— От кого го взехте? — осведомих се аз.
— От един индианец, когото случайно срещнах. Даде ми го на заем.
— Червенокожият все още ли е с вас?
Сендадорът отново ме гледа няколко секунди право в очите, преди колебливо да ми отговори:
— Да, сеньор, с мене е.
— А има ли и други с него?
— Да. Те са от едно приятелски настроено към мен племе. Повиках ги да дойдат тук чрез случайно срещнатия техен съплеменник. Ако вашите намерения и намеренията на спътниците ви са почтени, тези червенокожи ще се държат дружелюбно към вас. Но посегнете ли ми, ще ви избият като бесни кучета.
— От кое племе са?
— Ще го научите едва след като разбера, че при вас съм в безопасност.
— А колко са на брой?
— Ще се съгласите, че и това мога да ви кажа по-късно.
— Добре! Няма да настоявам, понеже знам, че към вас нямам никакви задни мисли и няма защо да се боя от хората ви. Виждам, че имате почтени намерения и не ме мамите, което сигурно ще доведе до твърде добро разбирателство.
— О — засмя се той полугласно, — в това отношение не бива да говорите за почтеност от моя страна, сеньор. По-скоро е разумност, отколкото почтеност.
— Защо?
— Защото извърших голяма непредпазливост, за която обаче се сетих едва по-късно. Гомес… но къде е той? И той ли е с вас?
— Не, остана при кервана.
— Аха! Та Гомес ми разказа някои неща за вас и каквото чух създаде в мен представата, че обръщате внимание и на най-незначителните подробности и не се оставяте току-така да ви измамят. Така че съвсем сигурно сте забелязал как беше закрепена бележката на дървото, а?
— Разбира се. Веднага си помислих, че имате нож и че несъмнено сте срещнал някого, който ви го е дал.
— И по-нататък?
— Върнах се по дирята ви и открих следите на индианеца. Естествено си казах, че незабавно е отишъл да ви доведе своите червенокожи другари.
— И затова ли поставихте часови?
— Не само затова. Щях да го направя дори и ако бях убеден, че ще ви заваря съвсем сам. Обичам да съм предпазлив дори и в такива случаи, когато това ш изглежда чак толкова необходимо.
— И особено в този случай, когато все пак не можете да ми имате кой знае какво доверие!