— Най-крехкото парче от гърдите прилича на подметка от гьон. Кълките са сухи и жилави като стар кожен куфар, а започнете ли да дъвчете крилата, имате чувството, че ядете кожа от носорог.
— Е, тогава, разбира се, ще си пожелая нещо по-хубаво, пък макар и да е някакво си клето пампаско зайче.
— Много рядко ще го срещнете тук. Хайде да вървим към гората!
Повлякохме се с тежки стъпки нататък и след като вървяхме около четиридесет и пет минути се оказа, че тъмната черта на хоризонта наистина е гора. Скоро успяхме да различим и отделните видове дървета — сейба, чаняри, алгароби, както и други. Колкото и странно да бе, дърветата веднага образуваха плътна гъста гора, без да са предхождани от по-ниски храсталаци. Когато се приближихме на около стотина крачки от нея, аз изненадано спрях, понеже пред себе си видях едно доказателство, че оттук са минали хора, и то много хора.
— Какво има? — попита Пена. — Защо тъй се стъписахте?
— Не виждате ли по-тъмната черта в тревата, която води покрай самата гора и е перпендикулярна на посоката, в която се движим?
Той все още не беше забелязал дирята. Погледна натам и после каза:
— Жалко, че вече са минали оттук, а не се задават в момента!
— Кои?.
— Ами елените. Естествено, че е било стадо сърни и елени. Какво печено щяхме да имаме!
Пена млясна с език, а аз му отговорих:
— Ако това са следи от сърни и елени, можете да ме изядете направо с дрехите, още повече че сте толкова гладен!
— Че какво друго може да е било освен елени?
— Хора, и то много.
— Едва ли, в такъв случай дирята щеше да е по-широка. А и вие все още не сте я огледал отблизо.
— Изобщо не е нужно по-подробно оглеждане за подобна най-обща преценка дали са били хора, или сърни и елени. Тези животни имат малки копита, с които стъпват много леко. Те не изпогазват тревата така, че дълго да не може да се изправи.
— Да не искате да кажете, че хората ходят като слонове?
— Не. Но когато много хора вървят един подир друг, то следващият довършва онова, което човекът пред него не е успял да стори, и така се получава добре утъпкана диря. Елате!
Стигнахме до следите и все още не се бях навел да ги разгледам, когато Пена възкликна:
— Наистина сте прав! Били са хора. Това е цяло щастие за нас, понеже…
— Не крещете така! — прекъснах го аз. — Все още не знаем дали да се радваме, или не на тези съвършено неизвестни хора.
— Така ли мислите? — попита той вече по-тихо. — Ами нека видим тогава!
Пена огледа дирята също тъй внимателно като мен, а после каза:
— Да, били са не двама или трима, а поне десетина души.
— Кажете по-добре двадесет, тридесет, четиридесет. Дори твърдя, че оттук са минали навярно около петдесетина души, и то преди около два часа.
— Бре да се не види! Че как го разбрахте?
— Почакайте малко! Особено важен е въпросът, какъв цвят на кожата са имали тези хора. Момент, мога съвсем точно да ви кажа!
— Невъзможно!
— Не само че не е невъзможно, но е дори и много лесно.
Повървях малко по дирята, вдигнах няколко откъснати стръка трева, които лежаха стъпкани на земята, върнах се да му ги покажа и рекох:
— Събрах ги от едно разстояние не по-голямо от тридесетина крачки и те ми издадоха всичко, каквото исках да знам. Ако тази диря не беше отпреди два часа, а по-свежа, щях да ви помоля заедно с мен да се наведете по-ниско, за да не ни забележат, защото си имаме работа с индианци.
— И го узнахте от стръкчетата трева, така ли?
— Да. Нали знаете как ходят обути каскарилеросите[8] и индианците от Гран Чако?
— Естествено! Червенокожите ходят боси, а каскарилеросите — не.
— Е, преминалите оттук хора са били боси, докато са стъпвали по земята, тези стръкове са попаднали между пръстите на краката им и са били откъснати.
— Аха! Възможно е. Но нима тревичките не са могли да бъдат откъснати от ботуши, обувки или по някакъв друг начин?
— Не и тези тук. Откъснете ли как да е един стрък трева, или да речем закачи ли се някак за крака ви и се отскубне из корен, той ще остане прав, гладък и иначе невредим, също като ей този тук.
При тези думи аз откъснах един по-дълъг стрък и му го показах.
— А ето сега прекарвам този стрък между двата си пръста на ръката като го притискам доста здраво. Какъв е резултатът? Я го погледнете!
— По него са се образували гънка до гънка и вече не е прав, а се е извил.
— Съвършено вярно! Ето последствията от това, че е бил между пръстите им. Съвсем същото ще стане, ако стръкчето попадне между пръстите на крака. При движението на крака напред тревите се пъхат между пръстите му и биват откъснати. Стръковете се прегъват на много места и се извиват, може да се каже дори и че се накъдрят. Всички тревички, които събрах, имат подобна форма, следователно са били попаднали между пръстите на краката на преминалите оттук хора. И така, те са били боси, а това ще рече, че са индианци.