Лийт поклати глава, в невъзможност да разбере значението на старческите думи.
Когато Кърр предаде овцете, получи формални благодарности и няколко остри погледа. Потупа Лийт по главата и пое обратно към пътя. Лийт гледаше подире му докато той не се изгуби, жалка фигурка, презиран прокуденик. Може би той самият щеше да изглежда така след тридесет години.
— Лийт! Лийт! — до ушите му достигна вик. Момчето рязко се обърна. Група от селски старейшини вървеше към него.
— Ще останеш доволен — каза дребен, рошавоглав човечец.
— Поздравления — рече друг, а трети сърдечно го потупа по гърба.
— Чу ли кой ще играе Фалла?
— Предполагам знаеш, че Ланка от Бруксайд ще бъде Снаер тази година?
— Ще ти трябват кокили, за да го изгониш!
— Опита ли вече маската?
Въпросите се сипеха едновременно.
Объркването по лицето на Лийт разясни ситуацията на мъжете.
— О — каза дребосъкът, Малос. — Мислехме…
— По-добре си иди вкъщи — каза благо друг. Беше Раут, член на селския съвет. — Трябва да се прибереш навреме. Хауфутът отиде до Бруксайд да каже на Ланка за падналата му се роля. Знаеш, че трябва да си у дома, за да получиш маската. Ако не си там, той ще даде маската на резервния избраник.
За момент Лийт остана вцепенен. Той беше Сумарът! Белязан за цял живот! Оценяваният високо централен образ в Пиесата на Средозимника!
— Отивай! Какво чакаш още? Бързо!
Лийт си плю на петите.
— Ето те! Надявах се да се прибереш по-рано! — Хал го поздрави развълнувано, когато брат му нахлу през вратата. — Чу ли? Хауфутът дойде тук малко след разсъмване, което означава само едно нещо!
— О — каза Лийт. Значи хауфутът вече се бе отбил. Разочарованието щеше да дойде впоследствие, сега все още не чувстваше нищо.
Хал прочете мислите по лицето на брат си.
— Не, не — добави, — ще се върне. Беше разочарован от липсата ти — той има високо мнение за теб, знаеш — и когато мама му каза, че помагаш на Кърр, той кимна и излезе. Но аз го наблюдавах през прозореца, ето, ела погледни, разхождаше се по пътя и те чакаше. Ей го, говори с Херца.
Лийт погледна. Видя дебелия водител да се обляга на бастуна си, слушайки старата жена. Представи си, че почти дочува гласа й.
— Излез и се позавърти навън. Той ще те забележи и ще дойде, сигурен съм.
Лийт излезе. След известно време, което му се стори цяла вечност, хауфутът погледна в неговата посока, след кратка борба съумя да се отскубне от бъбривката и бавно закрачи към дома му. Лийт бързо се шмугна вкъщи, с туптящо в гърдите облекчение.
— Радвам се, че те избраха — каза брат му. — Още година и щеше да бъдеш прекалено голям.
Лийт изучаваше лицето на брат си. Нямаше и следа от завист или неприязън. Хал искрено се радваше за по-малкия си брат. Сакатият Хал никога не бе избиран да играе Снаер или Сумар. Какви други неща никога нямаше да прави? Лийт не бе мислил за това. В какво друго нямаше да може да вземе участие? Можеше ли да се ожени? Можеше ли да ловува? Как щеше да работи?
На вратата се почука. Лийт забрави за брат си.
Средозимникът започна рано из северните земи. Лампа подир лампа светваше, дете подир дете сънливо се надигаше от леглото, семейство подир семейство търчеше да се облича, да храни и дои животни, да приготвя връхните одежди и ботушите, с които щяха да отидат до празненството. Малцината, които живееха във вътрешността, често пътуваха на големи разстояния за Средозимника; тези хора вече бяха на мястото на честване, възползвали се от периодите на затишие през последните седмици. Никой не си оставаше у дома, освен ако не беше болен или по някакъв друг начин възпрепятстван; северняците често поемаха иначе немислими рискове, за да бъдат с приятелите си на Средозимника. И всяка година имаше такива, които никога не се завръщаха вкъщи.