Далеч преди зазоряване обитателите на Долината започнаха да се събират във Фалтуейт Енд. Мъже и жени се суетяха под платнището, приготвяйки супа, докато децата си играеха на малки групички или тичаха около колоните. Най-накрая, когато слънцето положи началото на ново леденосиньо утро, децата сервираха питателния бульон на възрастните, като сетне не забравиха и себе си. Цялата група се премести на открито и посрещна живителната сила на слънцето, което започваше най-краткото си пътуване през годината. Студен вятър шибаше долината от север, мразът му правейки церемонията изпитание на вярата.
В трите часа между изгрева и зенита на слънцето, селяните приготвяха храната. От всеки се очакваше да вземе участие в рязането, подправянето, натъпкването, оскубването, наклаждането, готвенето и подредбата на масите. Неколцина от по-младите присъстващи, естествено, съумяваха да се отърват от работата и също така да останат незабелязани, докато останалите трябваше да бъдат надзиравани да не се замерят с храна или да се бият с тенджери и тигани. По някое време — но твърде късно, ако питаха стомасите им — настъпваше средата на деня и всички сядаха под платнището от двете страни на трите огромни маси, изправени пред море от всякаква храна, очакващи с нарастващо нетърпение водачът на Лулеа да обяви началото на пира.
Хауфутът се изправи да говори. Селяните се поуспокоиха, знаейки, че лидерът им ще им даде преднина в сравнение с останалите празнуващи в севера: виждаха, че самият той потрепва от нетърпение да атакува масата и знаеха, че и тази година речта му ще бъде милостиво кратка.
— Благодаря на всички за присъствието — започна той. — Събрали сме се тук в повратната точка на поредната година, с това пиршество като доказателство за всичко, дадено нам, всичко, за което сме работили. Нека се изправим и изразим признателността си — застъргаха столове и всички се изправиха на крака. — Благодарим — избумтя хауфутът.
— Благодарим — дойде бързо повтореното ехо, сетне още стържене и разместване, последвано от охотното дрънчене на трапезните оръжия и промърморените молби за подаване на определена храна. Хората бяха особено доволни. Дъртият куку Кърр в крайна сметка бе предоставил овнешко, а речта бе най-късата досега.
Селяните пяха, танцуваха, ядоха и пиха през целия следобед и част от вечерта. По това време на годината тъгите биваха забравяни и споровете бързо разрешавани, тъй като прекарването на цял ден в близост до някой враг не допринасяше особено за оценяването на празника. Средозимникът събираше заедно хора, които работеха един до друг всеки ден, както и фермери от хълмовете с ловци от граничещите с гората райони, които виждаха своите познати веднъж годишно. Стари приятелства биваха подновявани, нови биваха сключвани. Под навеса имаше няколко тихи ъгълчета, далеч от миризмата на храна и шума на музикантите. Около тях непрекъснато циркулираха малки групици, които си говореха, смееха се, плануваха, търгуваха или се ухажваха. Бе великолепна, стопляща сърцето гледка: облечени в празничните си дрехи селяни се наслаждаваха на компанията си.
Късно вечерта започна да вали лек снежец. По това време нещата вече бяха позабавили ход, по-голямата част от храната бе изядена и страните на тентата бяха затрупани с тела на подремващи. Готварските огньове бяха угаснали, но топлината на множеството бе достатъчна, за да прогони студа. Музикантите засвириха бавни, сантиментални северни балади и хората започнаха да танцуват в тържествената атмосфера. Все повече и повече се присъединяваха към тях, движейки се в тон с нежните слова на баладистите, които пееха за живота и смъртта на легендарните Първородни.
Наближи полунощ, зенитът на мрака и студа. Хауфутът, сега облечен в церемониална зелена роба, поръбена със злато, направи знак на менестрелите, които оставиха инструментите си. Селяните се струпаха по краищата на шатрата, разбуждайки спящите. Масите бяха преместени, за да се разчисти място в средата. Хауфутът пристъпи напред и вдигна ръце, готов да оповести началото на Пиесата.
За всеобща изненада, дребният стар фермер Кърр си проби път до разчистеното място, прекъсвайки водача, който се канеше да заговори.