И още веднъж магията на фодрамите започна да се вие край чужденците. Сърдечността, смехът и дружелюбието моментално сгряха новодошлите. А когато пиршеството свърши и настъпи ред на историите, душите им се рееха с певците и разказвачите. Бореха се да запазят равновесие върху внезапно разпукалото се езеро; стискаха здраво бордовете на летящото към Брезоедите кану, заплашващо да се разбие о по-високите от дървета и по-гъсти от гора скали; трепереха от страх пред ужасяващите брудуонци, надвити от смелостта на русокос младеж от планините, готов да жертва живота си заради останалите. Сълзите им се лееха край гората от копия, гледащи към обгорелите останки на любимите си люде; на ръба на бездънна пропаст се приготвяха да посрещнат устрема на побесняла орда, отблъсната с нечовешки усилия под погледа на стооката крепост. Поемаха дъха на гората под звездите, за известно време не съвсем сигурни къде точно се намират, бавно завръщайки се в обогатена от историите реалност, която вече не беше съвсем същата. Историите още се виеха около тях, когато заспаха, фодрами, фирейнчанин и мерциумец, убедени, че макар не всичко да бе наред, все още имаше надежда.
Компанията пренощува в Станлоу, най-голям от всички досегашни градове. Пристигайки късно следобед, пътниците се сляха с многобройните групи търгуващи и отседнаха в удобна странноприемница. На сутринта Кърр похарчи по-голямата част от спечелените от Южния маршрут пари, за да купи два коня — червеникавокафява кобила за жените и жилаво пони за багажа. И двете бяха много далеч от породистите коне, които нуждата го бе принудила да даде на фенните, ала фермерът се чувстваше добре отново да бъде сред тези животни.
Станлоу се намираше в завоя на река Сагон, където Мосбанк (наричана Фенбек от трейканците) вливаше студените си северни струи в снагата на по-бавната, по-топла река. Няколко левги на юг Уитвества внезапно свършваше, отстъпвайки място на обработваеми земи, сетне на ширнали се пасища, редувани с хълмове. Тези земи биваха наричани Северното мъртвило — Шийлдалиан Миур — защото дървета почти не растяха. През лятото там вилнееха горещи ветрове, долетели от Клоувънхил. Тези вихри, наричани от местните Духала, довяваха такава горещина, че много малко от посевите можеха да издържат на последвалата зима и това бе принудило по-голямата част от земята между Станлоу и Ашдаун да бъде изоставена.
Тук Западният път разсичаше земите прав като конец, свързващ двата града по възможно най-краткия маршрут. Строителите му със сигурност бяха имали предвид интересите на бъдещите му потребители. Ала на членовете на Компанията, пребродили Брейданската пустош през зимата и спуснали се по Южния маршрут, историите за умрели от жажда пътници се сториха преувеличени. Прекосиха земята за четири дни. Гледката радваше окото на случайния пътник, предлагаща отдих от монотонността на Уитвества, а и пътуването беше много по-бързо. Единственият недоволен бе Фарр, комуто гората вече бе започнала да липсва. Струваше му се, че е оставил и брат си, и сърцето си под смекчената светлина на листата — и че сега е сам.
На третото утро след Станлоу Компанията се събуди сред бляскав, замръзнал пейзаж. През деня скрежта бе превърнала няколкото срещнати тополи в деликатни скулптури. Крайпътната трева се ронеше при допир, водите замръзнаха в коритата си. Температурата не се повиши през целия ден и след продължително събиране на съчки Компанията заспа под зоркия поглед на два огъня.
Дните сред Северното мъртвило бяха дни на съответстващо мълчание. Стела бе застинала в собствения си смразен свят, задоволявайки се само с кратки отговори на най-належащите въпроси. На Кърр се струваше, че Парлевааг се измъчва от тъга, в невъзможност да открие утехата на приятелството сред Компанията. Нуждае се да бъде сред хората си, реши той. Дори и Перду не може да й помогне, макар да говори нейния език. Фарр бе натъжен от раздялата с фодрамите и Кърр не можеше да го разведри. Притесненията за липсващите син и съпруг подкосяваха Индретт. Макар да държеше главата си високо изправена и да се залисваше с работа, имаше моменти, когато тя потъваше в страховете си.
Оставаше Перду. Именно нему Кърр можа да повери част от водителските задължения. На третия и четвъртия ден двамата крачеха заедно начело, обсъждайки как да пристъпят към Съвета, разисквайки аргументация и подкупи. Кърр откри, че феннито е бавен, ала задълбочен мислител, способен да разсъждава, практичен човек, който не обичаше да спори, просто за да се намира на работа. Изглежда понасяше разделянето от семейството си по-лесно от останалите — а може би прикриваше болката си по-удачно. Разговорите с него позволяваха на Кърр да отбягва да мисли за собствената си мъка.