Двамата младежи се придвижиха до срещуположните краища на разчистеното пространство. Слънчевата маска на Лийт бе изработена от дъб, почистен, шлифован и боядисан в охра. Огромните очи бяха яркожълти, а устата бе застинала в яростно озъбване.
Снежната маска в другия край на тентата бе черна, изработена от бор и оцветена с катран, с малки цепки за очи и уста. Създаваше се впечатление на неумолимо могъщество и злина. Лийт бе прекарал много време в обмисляне какво би направил, ако носеше някоя от тези две маски.
Някъде от другия край Фалла пристъпи в разчистения кръг. Нейната маска бе различна от двете мъжки: вместо от солидно дърво, бе направена от крехки брезови клонки и елша, завързани заедно и направени да изглеждат като напъпили. В сравнение с тежестта на Снега и Лятото, Пролетната маска бе деликатна и чуплива. Бе отнела на майка му много време да я изработи. Лийт изучаваше маската, трябваше да включи този крехък образ в собствената си игра, ако искаше да я освободи от Снаер.
Тогава дъхът му секна, защото разпозна момичето зад маската. Ролята на Фалла бе изпълнявана от Стела.
Всичко се случи прекалено бързо, за да може Лийт да мисли. Всички негови планове се стопиха пред черното усещане, зародило се в стомаха му. Ланка в своята Снаер маска посегна тромаво да прегърне Фалла, сетне започна вдървено да се движи към нея. Тя запрехвръква наоколо с поредица от бързи движения, стрелвайки се в привидно произволни посоки из кръга, съумявайки винаги да стои извън обсега на черната фигура. Крехката Фалла се стрелна покрай високия Снаер, който се олюля и пропусна. Лийт забрави всякаква игра, главата му се изпразни от съдържание — не можеше нито да чувства, нито да мисли. В безумно отклонение от традиционната история, започна да кръжи около Снаер и Фалла още преди зимата да бе уловила пролетта. Посегна да сграбчи Стела, но тя се завъртя и му се изплъзна; изплъзване, поставило я право на пътя на черната зима. След миг високата фигура на момчето от Бруксайд я погълна, а Лийт запълзя по земята към другата страна на кръга. Тълпата лудо заликува. Залавянето на пролетта и унижението на лятото не можеха да бъдат изиграни по-добре.
Лийт се изправи на крака. Падането го бе накарало да се осъзнае. Невероятен късмет бе предотвратил провала. Започна бавно да заобикаля черната фигура и пленницата. Образът му не бе достатъчно силен, за да изтръгне Фалла със сила от ръцете на могъщия Снаер, така че трябваше да използва хитрост. Обикновено това бе изпълнявано с просто промъкване и грабване, докато снежната фигура се преструваше, че не гледа. Лийт се замисли. Как да засенчи този Снаер? След унизителното си падане, обикновена победа нямаше да е достатъчна.
Успя да достигне ръба на кръга непосредствено зад Снаер, без да бъде забелязан. Лийт не беше сигурен дали това беше проява на добро актьорско майсторство от страна на високата фигура — или младежът действително не виждаше маскирания Сумар, но тесните очи на черната маска не бяха направили опит да последват движението му. Стела очакваше традиционния край на Пиесата и започна нежно да се измъква от хватката на Снаер. Лийт пристъпи към нея, но вместо да я отскубне, се хвърли на земята пред високата зимна фигура.
Селяните ахнаха. Сумарът се бе проснал по лице в прахта и с протегнати ръце молеше за освобождаването на Фалла.
Това действие определено свари Снаер неподготвен, тъй като няколко мига не последва никакъв отговор. Лийт лежеше проснат на земята, надявайки се черният младок да реагира по начина, който очакваше. Снаер бавно повдигна обут в черен ботуш крак и стъпи на врата на Лийт, изкрещявайки триумфално. Унижението на Сумар бе пълно.
Но това бе действието, на което Лийт разчиташе. Ръката му се стрелна, грабна другия крак на Снаер и го дръпна рязко към себе си. Едрата фигура се олюля, сетне падна по гръб, разпръсквайки група селяни и стоварвайки се върху платнището. Напрегнатата Фалла се бе отскубнала веднага, щом усети високото момче да губи равновесие, за да не падне заедно с него. Лийт нежно я хвана с дясната си ръка и пристъпи към опитващия се да се изправи Снаер. Сумар стъпи върху врата на повалената фигура и с жест подкани Фалла да стори същото. Пролетта и лятото се бяха обединили в напълно неочакван начин да надвият зимата.