Архитектите му възнамерявали да го превърнат в столица на света, строейки невиждани дотогава във Фалта сгради, дори това да било финансово неоправдано. Многократно спекуланти подхващали грандиозни планове, многократно заемодавците си искали парите и плановете пропадали, ала върху руините им изникнал величественият град. След спекулантите дошли търговците, обявили цялата западна част на града за своя, издигайки обширни складове и протягайки дълги кейове, край които започнали да дирят пристан баржи и шлепове от цяла Фалта. Така за пръв път създали истинско богатство.
Вековете базиргянстване утвърдили Инструър като търговски център. С печалбите си градът спонсорирал науките и изкуствата, които процъфтявали през Златната фалтанска епоха във вторите петстотин години след падението на Дона Михст. Управниците на Инструър създали Зала на знанието по подобие на онази от древната Долина. Била издигната висока кула, по-скоро монумент на миналото им, отколкото като място за боготворение. Най-голямата и най-пищна сграда в града, Съвещателната зала, същевременно била и най-скъпата издигана някога постройка. Резбованите й тавани с години ангажирали най-добрите занаятчии. Главното й помещение се простираше над хиляда и петстотин фута дължина, със стофутов таван. Тук се съхраняваха най-ценните произведения на изкуството — картини, скулптури, композиции — от всички поколения; Съветът на Фалта я бе избрал за свое седалище.
Солидният град бе превземан само веднъж и то без бой. Брудуонската инвазия сложила край на Златната епоха, когато на полята край Строукс, на няколко левги от Инструър, превъзхождащите армии на Рушителя нанесли поражение на южните фалтански сили. Югът бе запомнил само, че Северът не му се бе притекъл на помощ, ала бе забравил бурята, отрязала пътя на северните войски. Рушителят влязъл необезпокояван в Инструър и управлявал сто години.
Когато най-накрая бил изтласкан — дали заради болест, както казвали едни; кръвосмешение, отслабило войските му, както твърдели други; или чрез въстание, както настоявали самите инструърци — управлението му било заменено от Съвет, съставен от южните фалтански нации. През 173 г. представители на цяла Фалта били включени — търговията интересувала новото поколение повече от древните дрязги. Оттогава официално съществува Съветът на Фалта. С този могъщ и непроницаем орган искаха да се срещнат членовете на Компанията — ако успееха да влязат в града.
На следващия ден след заминаването на музиканта и неговия спътник от Инч Чантър, през полетата вървеше друг чужденец в уайдузки дрехи. Зад него се влачеха парцаливите затворници от Адунлок — или поне част от тях, онези, които чужденецът бе успял да събере след пръскането им в бурята. Те бяха трейканци, повечето родом от околните места, и бяха смятани за мъртви. Затуй радостта на хората при вида на изгубените си синове и дъщери не знаеше граници. На чужденеца бе оказана голяма чест, ала нему не беше до празнуване. Настойчиво разпитваше за рошав младеж и узна с удивление, че е изпуснал сина си с по-малко от дванадесет часа.
Бурята бе пръснала и уайдузите, ала не ги беше поразила. Те обградиха защитения със стени град, твърдо решени да отмъстят за смъртта на Талон, убит в Уамбакалвен, утробата на Майката земя. Връщащите се у дома фермери бяха спрени от размахалите мечове уайдузи, никой не можеше да влезе или излезе от града през двете порти. Колкото и да се искаше на Манум да се впусне след сина си, сега не можеше да го стори.
— Какво искат? — запитаха го градските старейшини.
— Нас — отвърна Манум. — Мен и останалите бегълци.
— Какво си им сторил, та те преследват така усилено?
— Убих един от пазачите им; освобождаването на предназначените за жертвоприношение също не е допринесло за престижа ми.
— Сторил си храбро и благородно дело — рекоха му старейшините. — В този момент ти си героят на този град. Ала след седмица или две без храна или прясна вода и мнозина от хората ни изоставени извън стените на града, присъствието ти ще се радва на все по-малък ентусиазъм.