— Трябва да сме в Адунлок за обявяването на новия жрец; неприсъствалите ще бъдат прокълнати. Пък и загубихме половината си хора заради коварните дървесни хора. Не можем да си позволим още загуби.
Братът на Талон се изсмя в лицето му, докато другият, придружен от още четирима, бавно пое към Клоувънхил, тъмно петно на западния хоризонт.
— Строшените слаби си тръгват безславно, дордето останалите сформират стакан, достатъчно здрав да поеме мъстта им. Погледнете, братя мои! Решете в сърцата си да не бъдете като тях. Наместо това покажете им главата на чужденеца! Нека нищо не застава на пътя ви! Нека всички решителни ме следват!
Малкият отряд се движеше встрани от главните пътища, пътувайки през полята денонощно, воден от несломимата воля на водача си. Обърнаха Лейврок нагоре с краката, ала не откриха новини за врага си. Пътят им сетне ги отведе по малоизвестна пътечка из планините, използвана от уайдузите в древни времена, преди Първородните да ги изтласкат. Тя отвеждаше до Западния път няколко мили южно от Инверел.
— Дедите ми са живели в тази долина — изръмжа Тала. — Погледнете тези ниви! Тук има повече храна, отколкото из целите ни земи. Братя мои, всички това ще бъде наше — и ще доживеем да го видим!
С доближаването до врага уайдузите се разделиха, оставяйки само двама да вървят по Западния път. Останалите поеха през равнините. Слуховете за присъствието им събудиха страх у местните. Деювър не бе виждал уайдузи от векове. Нашествениците взимаха колкото си искат храна, унищожавайки останалото, ала гневът им не се уталожваше.
Търговецът премина Деювър без инциденти, объркан, че все още не е срещнал сина си — и следа нямаше от него. Със сигурност се е отправил към Инструър? Освен ако спътникът му не е имал други планове. Ще ми се да зная кой е той! Ала притеснението нямаше да го пренесе по-бързо до Инструър, така че Манум изостави тези мисли и продължи пътуването си.
На два дни път от Инструър — според преценката на Кърр — откриха вир между два залесени хълма. Спряха да отдъхнат, а свежата минерална вода успокои болежките им.
— Някакъв напредък с брудуонеца? — запита Кърр, докато останалите киснеха крака във водата. — Ще съдейства ли?
— Рано е да се каже — предпазливо отвърна сакатият. — Научих името му Ахтал, и мисля, че трябва да го използваме при разговорите с него. Той поназнайва малко от общия език. Макар да говори малко, каза, че е от провинцията на Биринжх, по-близо до Фалта от останалите брудуонски земи. Служил е пет години в армията, преди да го принудят да се присъедини към Махди Дащ. Изглежда имаме шанс да спечелим доверието му. Искам да му позволя да върви свободен.
— В никакъв случай — бързо се сопна фермерът. — Може би ще искаш да му дадем и меч, а ние да се подредим с наведени глави, та да му е по-лесничко? Що за глупост?
— Глупостта на доверието — рече Хал. — Никоя друга мъдрост, колкото и примамлива да е, не крие ключа към сърцето му.
— Убеден ли си, че идваш от Фирейнс, а не от някоя по-кафява земя? — Кърр беше уморен, а в това състояние мислите му бързо намираха път до устата. — Ти един от нас ли си?
Хал не се обиди.
— Фирейнчанин съм колкото теб — каза сакатият, взирайки се право в сълзящите очи насреща. Нещо премина между двамата, безмълвно потвърждение, че знаеха тайните си.
Точно така ги откри Манум — Хал и Кърр потънали в спор, останалите, сред които и онази, която обичаше повече от всичко, миещи се във вира.
— Има ли място за мен? — тихо попита Търговецът.
Индретт рязко извъртя глава, шокирана, сетне усмивка разкраси чертите й, заменена от намръщване, когато видя, че съпругът й е сам.
— Не, любима — каза Манум, — не го открих. Ала той е жив, в това съм убеден. Избягал е от уайдузите и се е отправил насам. Надявах се да го открия по-рано, ала той има няколко дни преднина. Вероятно вече е в безопасност зад стените на Инструър, първият от нас, пристигнал там.
Той замлъкна за момент, докато съпругата му го прегръщаше.
— Ами ти — продължи той, — ти добре ли си? Изглеждаш… изглеждаш…
За момент думите му избягаха. Всички от Компанията можаха да видят проблесналата между тях обич.