Късно следобед, на поредната сергия в поредния пазар, философът най-накрая успя. Старица, която имаше сергия с обувки, се нуждаеше от помощ за стягането на дома си. Съпругът й бил починал преди година, оставяйки триетажната къща в немара, което положение впоследствие се влошило. В замяна на работата по къщата, жената (чието име бе Фоилзи) щеше да позволи на двамата да живеят в мазето и да им дава храна два пъти дневно.
— Но само ако работите здраво — предупреди ги тя. — Няма да хрантутя никого. Не го правех за дъртия Ферди, няма да го правя и за вас. И дръжте мястото чисто, инак сте вън.
Първата нощ в мазето се оказа изпитание. Стаята беше без прозорци и влажна, занемарена от доста време. Лийт чуваше драскането на някакво малко животинче — вероятно плъх — и не можеше да заспи въпреки умората. По някое време се оплака на Фемандерак.
— Поне сме в града и не чакаме пред онзи проклет мост — бе умореният отговор. — Утре ще почистим стаята. Всичко ще се нареди. Вероятно само няколко дни ще останем тук, сетне останалите ще дойдат и ще уредим аудиенцията при съвета.
По-голямата част от следващия ден разчистваха мазето, завличайки многобройни, привидно безполезни, боклуци на пазара, за които Фоилзи настояваше да получат добра цена. Нямаше и следа от плъховете, нито откъде може да са влезли.
Нейде следобед приключиха с мазето. Фемандерак се отправи на обиколка из пазарите. Лийт се опита да се отпусне на матрака, но непрекъснато му се струваше, че долавя шумолене в другия ъгъл на стаята. Отказа се и пое към стената.
Макар че щяха да са нужни много седмици, преди Лийт да свикне с мащабите и разположението на града, той се възползва от градската география. Крепостните стени се виждаха от квартирата, така че той успя да намери Иннската порта, отивайки до стената и тръгвайки по продължението й. По-късно щеше да узнае, че е прекосявал особено опасна част от града, ала никой не бе тъй дързък, че да го нападне посред бял ден.
Стръмни стълби се изкачваха по стената на равни интервали. Лийт избра най-близкото до портите стълбище и се покатери на широката стена. Оттук можеше да вижда всички, които влизаха или излизаха в града през Иннската порта. А тъй като стената беше и много висока, можеше да вижда през Алениус чак до другия край на Дългия мост.
— Какво търсиш на стената? — долетя глас зад гърба му.
Лийт сепнато се обърна. Мъжът носеше червено-черната униформа на пазач, отпуснал ръка върху дръжката на меча, с леко отегчено лице.
— Ами… чакам остатъка от групата си — обясни Лийт, давайки предимство на истината пред многобройните версии, които захвърчаха из ума му. — Докато пътувахме насам, се оказахме разделени.
Стражникът кимна, сетне се вгледа по-внимателно в него.
— Как се казваш, момче? Откъде си родом? Не изглежда да си тукашен.
Лийт се поколеба за миг. Намираше се в непозната земя, ала каква вреда можеше да има, ако мъжът узнаеше откъде е?
— Казвам се Лийт и съм от Фирейнс.
Очите на мъжа се разшириха.
— Фирейнс? Какво те е довело тъй далеч от дома?
Младежът сведе очи.
— Не зная — рече накрая. — Родителите ми… баща ми е Търговец; има някаква работа тук.
Стражът изръмжа, любопитството му бе задоволено.
Окуражен, Лийт реши да продължи разговора.
— Колко висока е тази стена? Какво мога да видя от нея?
Мъжът се замисли за миг, сетне започна да разказва за стената. Била построена след брудуонската инвазия, обясни, висока шестдесет и пет фута, тридесет дебела; с две порти — една тук и една южна. Имало и други, по-малки вратички, които се отваряли само отвътре. Оттук можело да се види нагоре и надолу по Алениус, ала истински заслужаващите си гледки се намирали вътре в града. Там се издигала кулата на Почитния дом, най-високата сграда в света, там пък се намирала Съвещателната зала, седалище на фалтанския съвет, а пък по-надясно…
Лийт не проследи протегнатата ръка на стражника, задържайки поглед върху Иннската порта. Не се обърна и когато пазачът разбра безпокойството на загрижения за семейството си младеж, сбогува се с него и продължи обиколката си. Лийт остана на стената до здрачаване, когато си представи притесненията на Фемандерак и бързо се отправи към мазето.
На сутринта Лийт настояваше отново да се върне на наблюдателницата си. Какво щяха да правят, обясняваше той, ако пропуснеха да видят как Компанията влиза в града? Как щяха да ги открият сред толкова много хора? Философът го разбираше, ала му припомни уговорката с Фоилзи, без която не можеха изобщо да останат в града. По обед Фемандерак отстъпи и позволи на Лийт да отиде при портата, отчасти и защото замисленият за семейството си младеж не бе допринесъл особено за сутрешната работа.