— Манум — Индретт запита разтревожено, — какво те прави тъй важен, че четирима убийци да те преследват из севера в продължение на година? Какво искат от теб? Ако притежаваш нещо желано от тях, защо просто не им го дадеш?
— Защото това, което имам, онова, което те искат, се намира в главата ми. Не би имало полза да им го дам, ще ме убият тъй или иначе. Знанието ме прави опасен и те ме искат мъртъв преди да съм имал възможността да го споделя с друг. Помниш, че бях пратен на мисия в Брудуо от кралския фирейнски двор. Изглежда някакви слухове достигнали до ушите на краля, слухове за възраждането на брудуонската сила. Той искаше да бъдат разследвани и прати да ме повикат. В старческото си слабоумие бе забравил, че вече не съм Търговец и съм се преместил на север, за да започна нов живот с бижуто на короната му — той се усмихна на Индретт, но тя не отговори. — Спомняш си деня, когато пратениците не желаеха да ме изслушат. Помниш как се почувствах. Изглеждаше като някаква съшита с бели конци история, изфабрикувана да ме прати на сигурна смърт въз основата на някаква нищожна ревност от двора и подписана от изкуфелия крал. Само че не се оказа подобна история — каза Манум, снижавайки глас. — Слуховете са истина. Брудуо се готви за война. Това ми знание е достатъчна причина преследвачите ми да искат смъртта ми. Но аз зная дори повече, много повече; повече и от самите гонители. Това знание трябва да бъде предадено на краля. Макар че какво ли ще направи с него… — Търговецът поклати глава.
— Старият крал е мъртъв, Манум. Умря преди месец. Принцът още не е достатъчно възрастен, за да се качи на трона и Уисула пое регентството.
Манум поразен се взираше в жена си.
— Уисула? Как са могли? — той изпусна дълга въздишка. — Уисула! Най-възвишени! Това променя всичко.
Хал се изправи и доближи осиновителя си.
— Какво откри в Брудуо? Каквото и да е, страдал си заради него. Кажи ни. Сподели тежестта.
Дълго време Търговецът търсеше точните думи; и когато най-сетне ги откри, те се отрониха от устните му в тих, премерен, безизразен глас, който Лийт с мъка дочуваше дори в тихата нощ на Средозимника.
— Разказваните край камините истории са истина. Брудуо е древният враг. Все още трябва да си повтарям това. Бях там в продължение на година, живях сред хора като нас. Бащи и майки, обичащи своите синове и дъщери. Съседи, които вършат мили неща едни за други. Села, градове и дори цели страни, противопоставящи се на злината, която Рушителят се опитва да им наложи. Добри люде, свестни люде, попаднали на неправилното място в неправилното време. Те са наш враг не защото са зли, а защото под тези добри хора е запален огън, който ще ги изпрати към зелените поля на Фалта. Кафявокачулатите орди ще се завърнат, заедно с убийците Махди, като и — рано или късно — самият Рушител.
Казваха ми — както и на вас — че прословутата Инвазия от изтока преди хилядолетие не би могла да се случи отново. Спомням си баща ми да ме учи как хиляда години мир свидетелствали, че Брудуо никога няма да разреши вътрешните си проблеми и да се обедини в нахлуване във Фалта. Как трябвало да се притесняваме единствено от алчността и гордостта на нищожните фалтански крале и лордове, както и дали следващата зима ще бъде люта; като второто било много по-важно от първото. Но баща ми грешеше.
Прекалено самодоволни станахме, ние, живеещите в западния кът на света провинциалисти. Дордето се занимаваме с проблеми от типа на това кой ще организира следващия Средолетен фестивал, Брудуо събира могъща армия, която ще бъде насочена в сърцето на Фалта. И аз съм единственият лоялен фалтанец, който знае за плановете им.
Отпътувах до Брудуо разгневен, с твърдото убеждение в безсмислеността на мисията си. „Проучи земята, прецени доколко Брудуо представлява заплаха за мира във Фалта и докладвай на краля.“ Нямаше много надежда някога да приключа подобна задача. Можеше да обхождам земята с години, без да попадна на доказателства, но това не доказваше отсъствието им. Брудуо е толкова обширна земя, простираща се от леда, през джунглата, та до пустинята, а пътищата, по които фалтански Търговец може да върви законно, са малко. Въпреки всичко, чувствах се относително спокоен, защото независимо колко древна бе омразата, хората трябва да живеят и от Търговците има нужда. Докато пътувах из обширните земи на Биринжх, усещах, че съм зорко наблюдаван. Очаквах това, но стига да внимавах, не очаквах опасности.
Бях внимателен, ала не достатъчно. Няколко невинни въпроса в няколко забутани селца, които никой не можеше да свърже с мен — или поне така си мислех. Някому било ли е предлагано да постъпи в армията? Произвеждаха ли се по-продаваеми оръжия? Нуждаеше ли се брудуонската армия от фалтански провизии? Такъв тип питания. Внимавах да не разговарям с такива, които можеха да бъдат част от брудуонската шпионска мрежа.