В деня преди да замина, Търговецът Ванио неочаквано се появи в селото. Каза ми, че уредил да бъда следен от момента, в който съм напуснал кораба в Малаю. Напомни ми за всичко, което бе сторил за мен и посочи как грижите за мен му коствали време и евентуални загуби. Тогава поиска дял от огромното богатство, което съм носел със себе си от Фалта. Бях благодарен за всичко сторено от него и му казах, че с радост бих му дал всичко, с което можех да се разделя, но че богатство няма.
— Лъжеш! — просъска през зъби той. — Всички села на север говореха за богатството ти.
Спорих с него.
— Наложително прикритие. Преструвах се на богат, за да мога да получа информация от селяните — казах аз. — Наистина, притежавам съвсем малко.
Не можех да го убедя и той си отиде разгневен. Скоро се завърна, водейки със себе си две фигури в сиви плащове. Махди Дащ, Пвелителите на страха. Докато те се приближаваха към къщата, в която бях отседнал, аз избягах през задния прозорец. Откраднах кон — най-дребното ми престъпление, ала само по себе си наказуемо със смърт — и поставих началото на дългото пътуване към Фалта и дома.
То бе изпълнено с приключения, тъй като не можех да си позволя да използвам главните търговски пътища. Предположих, че Ванио ме е предал на властите и силно желаех да избегна пореден разпит в Андратан. Два пъти се загубих — веднъж в обширните степи на Канабар и още веднъж в търсене на притоците на Алениус. Но много преди да достигна границите на западните земи осъзнах, че ме преследват. Четирима брудуонски воини, дегизирани като Търговци, яздеха подире ми, разпитвайки за мен из селата и следвайки ме по пътя. Използвах всяка известна ми уловка, за да ги подведа — и понякога си мислех, че съм успял — но някак те винаги съумяваха отново да ме открият.
Веднъж преминал Просеката и озовал се във Фалта, бях убеден, че превъзхождащото ми познанство на терена ще ми позволи да се отърва от нежеланите гонители, ала още веднъж се лъжех. Поех по неизползвания Път на източния бряг и следвах Алениус към Пискасия, а преследвачите вървяха подире ми. Дори през непроходимите пътища на Уодранианските планини не изоставаха на повече от ден. Залагах им капани; избегнаха ги до един. Накрая, във Фавония, спрях в малко селце и размених всичките си принадлежности за свеж кон, надявайки се, че мога да ги изпреваря. Ужасна грешка. Докато ги наблюдавах измежду дърветата, четиримата опустошиха селото и взеха четири нови коня. Гледах нечовешките неща, които причиниха на обитателите, в диренето на знания за мен. Бих се предал, за да прекратя тези ужасни сцени — и все пак оставих овъгленото село и продължих напред, знаейки, че само притежаваната от мен информация можеше да предотврати случването на подобно нещо във всяко фалтанско село.
Търговецът замлъкна, за да прокара мазолестите си ръце по лицето си.
— Толкова много болка, толкова много страдание! — изтощено каза той. — Бил съм свидетел на толкова много ужаси, а никога не бях в състояние да се намеся. В мрачните си дни започнах да вярвам, че сме безсилни срещу съгласуваното зло.
Той въздъхна дълбоко.
— Използвайки малко известен път през Фавония, успях да спечеля достатъчно време, за да изложа случая си пред краля на тази страна. Името му не бе сред останалите в ума ми като предатели, но не бях преценил предателството на служителите му. Не можел да ме види, бе ми казано. Това ме забави, а войници се опитаха да попречат на отпътуването ми. Там преследвачите стопиха преднината ми и едва не ме заловиха. Като че някой на кралска служба ме бе предал в ръцете им; припомних си подигравките на гласа от Андратан. Успях да избягам на косъм.
Сетне те бяха недалеч от мен, избутвайки ме от градовете и притискайки ме все по на север. На границата на Фирейнс изиграх последния си трик, както ви казах, който ми костваше коня. Обмислях идеята да пътувам до Раммр, но думите ви за смъртта на краля ме карат да се убедя в правотата на избора си да дойда тук. Слушайте добре! Ужасна опасност ми диша във врата, трябва да се махнем бързо. Трябва да се скрием в друга земя, където да открия могъщ съюзник или да съставя някакъв план, чрез който да уведомим фалтанци за надвисналата опасност. Проваля ли се, във Фалта няма да останат места за криене. Брудуо е имал хиляда години на разположение, в които да проучи грешките от предишната Инвазия. Хиляди и хиляди от тях се задават, въоръжени със стомана и какво ли още не. Ако успеят да завладеят Фалта, никога не ще бъдат изгонени.