Выбрать главу

— Знаеш ли какво я довърши? Събирането на всички онези овце в утрото на Средозимника; същите овце, с които аз, ти и цялото село пирувахме преди едва три дни; туй беше. Остарявам и вече не мога да водя толкова много овце сам. Тя знаеше — той преглътна и когато заговори отново, гласът му бе отънял, сякаш си пробиваше път покрай някакво препятствие в гърлото му. — Хауфуте, помолих мъжете от селото за помощ, но никой не се отзова. Единствено момчето на Манум дойде да помогне. — Той посочи през рамо към могилите прясна пръст. — Тинеи откри, че никой няма да ми се притече на помощ. Сетне сглупих да й кажа, че селяните клюкарствали за мен. Тя настоя да стане от леглото и да ми помогне. Упорита жена! Докато съм бил в селото, тя сама отделила овцете. Дордето аз и момчето на Манум се върнем във фермата, тя вече беше приключила и си беше легнала отново — гласът му затихна. — Така и не стана повече.

— Кърр, съжалявам — дойде неубедителният отговор.

— Съжаляваш? Селяните не съжаляваха! Те дойдоха на погребението единствено да видят дали аз ще се явя. Дойдоха единствено да злорадстват, да се подиграват на стария глупак. Някои от тях вероятно си мислеха, че аз съм я довършил! — Той се извърна и се изплю на земята. — Поне тези две момчета днес получиха малко уважение.

Хауфутът направи жест към сянката на висок, тъмен плет.

— Трябва да поговоря с теб за момчетата. Нуждая се от помощта ти.

Кърр се изсмя в отговор, при което свиването на раменете разклати кокалестата му фигура.

— Не, изслушай ме — продължи хауфутът. — Говоря сериозно. Никой друг не може да ми помогне. Моля те! Изслушах средозимната ти реч, но изобщо не помислих за нея: до следващото утро, когато чух нещо, което, ако се окаже вярно, е далеч по-важно от теб, мен и дори цялото село. Никому другиго не се доверявам да запази тази информация. Моля те, послушай ме — очите му умоляваха стареца.

Кърр усети тревогата в гласа на хауфута. Той изръмжа и кимна грубо.

— Добре! — усмихвайки се леко с облекчение, хауфутът обърса длани в туниката си, сетне поведе фермера зад плета до нисък дънер. Имаше място, колкото да седнат.

Едрият мъж си пое дълбоко дъх.

— Селяните вярват, че група бандити нападнали селото в утринта след Средозимника, отвлекли Индретт с някаква гнусна цел и запалили къщата, убивайки момчетата. Поне това им казах аз. Но всъщност това далеч не е всичко. Обикновено не спя особено добре заради… е, сещаш се, на хората с моите размери им е трудно. На сутринта след Средозимника, някъде час преди съмване, бях разбуден от звука на пришпорени коне. Чух шума на амунициите им, защото както сам знаеш, конете не издават много шум в снега. Та станах да видя какво става. Точно отварях входната врата, когато четирима конници профучаха, носейки се като виелица през селото и поеха по Западния път.

Кърр затвори очи. Искаше да се разхожда из хълмовете на Суил Даун, не да слуша клюкарстването на хауфута. Но си наложи да остане.

— Както и да е, последвах следите им в селото да видя къде са ходили. Когато стигнах до края на пътя, намерих къщата на Манум и Индретт подпалена, входната врата беше разбита и всичко беше нагоре с краката. Нахлух вътре. Все още бе трудно да се вижда в полумрака и при целия този пушек, така че ми отне известно време, преди да видя момчетата. Извадих ги щом ги открих, но не можах да намеря Индретт. Огънят вече се разгаряше и търсих колкото дълго можах, ала накрая трябваше да спра заради пламъците. Виках за помощ, но никой не чу. От всички възможни моменти, да се случи точно на утрото след Средозимника, когато всеки си отспиваше. Та накрая изтичах от къщата и отидох при момчетата. Лийт лежеше като мъртъв, в безсъзнание от удар по челото, който още кървеше. Хал обаче беше в съзнание и ми заговори.

— Какво? — възкликна фермерът, забравяйки всичко друго. — Хал е бил жив?

Хауфутът му направи жест да замълчи.

— Хал ми каза, че баща им се завърнал предната нощ. В първия момент си помислих, че бълнува, но после си припомних фигура с вдигната качулка да се мотае край Индретт след Пиесата и тя и момчетата й изчезнаха почти веднага след това.

— Да, видях го — каза Кърр, докато си почесваше брадичката. — Помислих си… Не помня.

Спомените от онази нощ бяха сметени настрана от откритието, посрещнало го при завръщането у дома.

Хауфутът продължи:

— Спомням си, че тогава ми се стори странно. Както и да е, Хал ми каза, че Манум бил преследван по целия път от Брудуо от зли хора, защото узнал за някаква голяма заплаха за Фалта. Каза, че тези мъже нахлули в къщата и отвлекли родителите им. Сетне подпалили къщата и оставили момчетата да изгорят. Тези конници и пленниците им съм чул да минават през селото.