Чутата този следобед от Кърр история изненада дори опитния фермер. Когато Хал предаваше приключенията на Манум в Андратан, очите на стареца се разшириха. Кимна мрачно, когато Хал му каза за брудуонските военни приготовления, като че новините потвърждаваха нещо, което бе подозирал. Изръмжа, смръщвайки се над събраните си в пирамида ръце, когато чу как Търговецът бил преследван, и за жестокостта на преследвачите. Мерин, съпругата на хауфута, донесе закуски, докато Лийт и Хал се опитваха да опишат моментите на ужас, в които родителите им били отвлечени. Дордето момчетата разказваха невероятната история, Кърр откри думите им да разбуждат отдавна угаснали пътечки в ума му, като че годините биваха сметени настрана и той отново бе млад, въоръжената му ръка го болеше от изтощение, събирайки хората си, ехтящи по тесните улици крясъци, той начело… тракането на Мериновия поднос развали магията.
— Време е да се подкрепим — весело заяви хауфутът, привеждайки се над храната. — По-добре побързайте — добави ненужно.
— Време е да решим какво ще правим — поправи го Кърр. — Струва ми се…
— Момент! — оплака се хауфутът с натъпкана с хляб уста. — Разумните решения се вземат на пълен стомах. Подайте хляба. Какво има в каната?
Кърр промърмори нещо неясно и грубо изгледа мъжа.
Няколко минути по-късно хауфутът вдигна глава.
— Та какво казваше, Кърр?
— Сигурен ли си, че си се нахранил? — изръмжа старият фермер.
— Да — невинно отвърна водачът.
— Много добре. Повикахте ме тук, доверихте ми се, защото смятате, че мога да ви помогна. И постъпихте мъдро, защото мога да ви предложа не само съвет, но и практическа помощ.
— Значи вярваш на историята им? — внимателно запита водачът, повдигайки вежди. — Очаквах, че ще се наложи да те убеждаваме.
— Разбира се! — сопна се старецът с оттенък на обичайната си рязкост. — Съвпада с малкото, което съумях да посъбера за събитията във външния свят. Прекарах последните две години в чудене защо Манум бе пратен на изток и сега вече зная. Това обяснява страшно много неща. Кроптър трябва да узнае.
— Обяснява какво? — хауфутът се приведе, докато обърсваше уста с опакото на ръката си.
— Мислех, че Манум е пратен за зелен хайвер, ала кралските страхове се оправдаха. Бях чул за мрачни и убийствени дела в Раммр. Само слухове, ала слухове, които като нищо можеха да се окажат верни. Верни служители на стария крал изчезваха. Кой стоеше зад всичко това? Според мен трябваше да бъде някой до ухото на краля, макар и последният да бе изкуфял. Някой, който току-що се е издигнал до регент, управлявайки вместо недостатъчно възрастния принц.
— Уисула! — възкликна хауфутът.
— Точно. Не съм чувал за по-отвратителен човек, дори и половината от казваното за него да е истина. Дебнел е шанса си с години, опитвайки се да вкара Фирейнс във война срещу Ланканга, така казва Кроптър. С по-малка сигурност можем да твърдим, че овцата дава вълна, отколкото, че името на Уисула е било сред изредените от гласа в Андратан. От кралския двор помощ не можем да очакваме. Уисула няма да се претрепи от бързане да спасява потенциална заплаха. По-вероятно е да ни окове и хвърли да гнием в най-дълбоката тъмница.
Лийт се взираше напрегнато във фермера. Неясното провлечено говорене на стареца от Северните покрайнини се стопяваше с всяка негова дума, за да бъде заменено от стегнатия тон на привикнал да командва човек. Какво става? Никой друг изглежда не обръщаше внимание.
— Но нали фирейнският кралски двор изпрати Манум. Защо да не повярват на историята му? — хауфутът се почеса по главата.
— Изпратилият го кралски двор е различен от сегашния. Уисула се е погрижил за това. Ако е брудуонска марионетка, не би искал из замъка да се шушука за инвазия.
Хал заговори:
— Татко ме предупреди, че в Андратан научил за наличието на шпиони във всеки фалтански двор. Разпитвачът злорадствал как скоро щял да държи в дланта си всички крале. Трябва внимателно да избираме кому се доверяваме.
Старият фермер изръмжа одобрително.
— Значи от краля не можем да очакваме помощ. Ами селяните? Колко време ще отнеме да съберем армия от Вапнатак и околните окръзи?
Хауфутът се изсмя гърлено.
— Ще ти кажа колко време. Никога! Манум и Индретт са нечий друг проблем, не техен. А що се отнася до брудуонската заплаха — те просто няма да повярват в нея. Не съм сигурен, че аз самият вярвам! Учим селяните, че историите за „Рушителя“ са приказки. Сериозна заплаха ли е Брудуо? Никой от хауфутите няма да мисли така. Аз също не бих, но как иначе да си обясня преследването на човек през лицето на света?