— Повярвай ми като казвам, че Брудуо не е приказка — печално заяви Кърр.
Хауфутът тъжно поклати глава.
— Вече не зная в какво да вярвам — заключи той.
Старият фермер объркано скръцна със зъби.
— Най-възвишени! Идваш при мен с историята, а сега самият ти не вярваш в нея? Няма голямо значение какво мислиш; някой е отвел двама души от селото ти. Какво ще сториш по въпроса? Освен това се говори за инвазия. Някому трябва да кажем. Тъй че все още ни предстоят неща за вършене, без значение на какво вярваме. Трябва да вземем решения.
— Като например какво точно ще правим сега — рече хауфутът.
Мерин влезе в стаята и затвори капаците в лицето на зараждащия се сумрак. Усмихна се нежно на съпруга си, запали лампите и излезе.
— Почакай! — хауфутът се изправи и я повика обратно. — Ще се намери ли малко сирене? Помага ми да мисля.
— Нямаме — дойде отговорът. — Ще пратя някого до Херца.
Мъжагата отново седна, широко ухилен.
— Трябва да планирам — обясни, свивайки рамене.
Кърр се изправи. Вече нямаше никакво съмнение: дълбоките му сиви очи горяха с огън, какъвто никой от присъстващите не бе забелязвал досега при срещите си с фермера. Старият човек бе претърпял някаква метаморфоза. Сопнатият земляк се бе преобразил в съветник с остър ум.
— Очевидно сме изправени пред алтернативата на два невъзможни избора — протегна кокалеста ръка и ги отброи, докато говореше. — От една страна, трябва да убедим кралете на северна и югоизточна Фалта, шестнадесет суверенни кралства, да вземат присърце заплахата от Рушителя. Биха ли се съгласили дори да изслушат някакви си северни провинциалисти, камо ли да им повярват? Не разполагаме с никакво доказателство в подкрепа на думите си. А предполагам, че имаме не повече от дванадесет месеца да го сторим. От друга страна, Манум и жена му бяха отвлечени от банда убийци, чиято единствена възможна цел е да преценят какво знаят, сетне да ги убият и да се завърнат в Брудуо незабелязани. Търговецът и съпругата му са изправени пред сигурна смърт, освен ако не бъдат спасени. И ето я жестоката дилема! Дали да спасим приятелите си или да предупредим фалтанските крале? Трябва да сторим и двете. Безсилни сме да сторим което и да е. И все пак трябва да предприемем нещо — или да си стоим тук и да чакаме гибелта си, гибелта на Фалта, да наближава неумолимо и в крайна сметка да ни залее.
Дълбока тишина последва думите му.
— Убеден съм, всички сме на мнение, че нещо трябва да се направи!
Останалите трима бавно кимнаха в отговор.
— Така че какво ще се опитаме? — поинтересува се фермерът. — Как да изберем?
— Ако изберем да предупредим кралете — започна хауфутът, докато мислеше внимателно — как ще го сторим? Ще пътуваме из шестнадесет кралства?
— Това би отнело цял един живот — отвърна Кърр. — Ала може би има по-добър начин. След брудуонската инвазия преди хилядолетие, всеки от шестнадесетимата крале поставил свой посланик в Инструър, най-големият фалтански град. Хауфутът знае какво имам предвид. Някой от вас, момчета, чувал ли е за това?
Хал бавно кимна.
— Инструър? — каза Лийт. — Не.
— Щеше да си, ако си беше посещавал уроците — изръмжа хауфутът. — Бил е столица на света още преди брудуонската инвазия. Говорело се, че Рушителят си издигнал там дворец. Разказвал съм ви за това.
Лийт се намръщи съсредоточено. Бе любознателен, като по-малък ученето му се удаваше — достатъчно, за да си навлече подигравки. Но тези дни така и не успяваше да се съсредоточи над уроците.
— Шестнадесет посланици формират Съвета на Фалта — продължи нетърпеливо Кърр. — Притежават правото да вземат решения от името на кралете си. Истината е, че Съветът на Фалта управлява Инструър, а който владее Инструър, управлява света. Властта им надминава тази на всеки крал. Трябва само да ги посетим.
— Стотици левги посред зима? Няма начин да успеем — дебелият водач поклати глава.
— Всъщност са повече от хиляда. Но какво друго бихме могли да направим? Да ги поканим тук?
Настъпи кратко мълчание. Лийт усети, че търпението на Кърр надали ще изкара още дълго.
— Как да изберем? — каза хауфутът нервно, дребничките му очи скачаха от човек на човек, без да се задържат. — За мен изборът ни е между бавна и бърза смърт. Ако последваме гнусните бандюги и попаднем в ръцете им, дните ни ще приключат бързо. Край, който не ми допада особено. За легендарните герои няма лошо. Ако някой от вас е дегизираният Конал Безстрашни или дори някой от хората му, нека заговори. Няма такива? Е, да се изправим срещу брудуонските воини не е реалистично. От друга страна, дори и да не успеем да убедим Съвета на Фалта за заплахата на Брудуо, няма да бъдем убити; макар смъртта да не е по-малко сигурна — ако не за нас, то за много други. Фалтанците, които познавам, не биха могли да се противопоставят на отвелите Манум и жена му. Дори и вълните на войната да ни пощадят, нашите посеви и синове ще бъдат изисквани. Със сигурност всичко ценено от нас ще повехне и загине. Аз лично подкрепям начинанието, което дава по-голям шанс за успех. Възможно е, докато пътуваме към Инструър, да изникнат нови доказателства за брудуонските приготовления. Ако знанието за тези намерения загине заедно с нас в някоя самотна падина, нищо няма да попречи на Рушителя да свари Фалта неподготвена за втори път. Дори още по-важна от инвазията е информацията, че кралете на Шестнадесетте кралства са предатели. Ако успеем да представим тази информация пред Съвета, те може да съумеят да премахнат брудуонските пешки, така че да противопоставим обединена армия срещу древния си враг.