Кърр прехапа устна. Колко далеч би пътувал, за да зърне Тинеи отново? Какво ли не би направил, ако му бе предоставена възможност да я изтръгне от хватката на смъртта? Вярна и любяща беше тя, силна като леда на Искелфьорт, никога не се бе оплаквала от разрухата си като млада жена, но бе търпяла неспирната болка, докато годините суров живот не я бяха докарали до преждевременен край. И сега, ако по някакъв чудотворен начин му бе предоставена възможността да си я върне, не би ли молил, придумвал или дори принудил останалите да му помогнат? Не би ли разкъсал дебрите на самия Андратан, за да я измъкне? Той отиде до стола си и седна, зачервените му очи не издаваха нищо.
Хауфутът седеше на ръба, гледайки безпомощно как момчето плаче. Отново бе безсилен да предложи утеха на един от своите селяни. Защо винаги се проваляше? Думи от Водаческата клетва, бездарните стихове, които всички хауфути знаеха наизуст, изникнаха неканени в съзнанието му:
Какъв бе дългът му? Да спаси Фалта… или да помогне на нещастното семейство? Припомни си мъдрите думи на стария Джаръл: Погрижиш ли се за малките неща, големите сами се грижат за себе си. Може би това бе подсказката, която търсеше. Фалта не бе негова отговорност, но селото със сигурност беше. Може би чрез спасяването на Манум и Индретт, Фалта също биваше спасена. Но Фалта не бе от непосредствена важност. Вероятно можеше да се довери на Хейн, младежът, когото подготвяше за свой наследник. Хейн щеше да се грижи за селото в негово отсъствие. Дългът му бе към тези две изпаднали в нужда момчета — и към другите двама селяни, водени мимо волята нейде из снега.
Потънали в мислите си, мъжете не обърнаха внимание на Хал, който тихо отиде при брат си и му заговори нежно. На определени интервали Лийт кимаше. Накрая в стаята отново се възцари тишина.
Хал прочисти гърло и заговори.
— Лийт и аз взехме решение. Ще последваме родителите си. Молим ви за помощ, но не я очакваме: вашият дълг изисква от вас различни от нашия неща. Молим единствено отпътуването ни да бъде държано в тайна и да ни предоставите провизии.
Хауфутът каза бързо:
— Аз ще ви придружа.
— Ще пътуваме четиримата — поправи го Кърр.
Мъжагата поклати глава.
— Лудост! — промърмори. — Ала какво друго ни остава?
— Няма ли някой, който да ни помогне? — запита Лийт с настойчиви нотки в гласа. Нощта наближаваше, трябваше да потеглят скоро или да изоставят всякаква надежда да настигнат брудуонците, а все още много оставаше да бъде казано.
Хауфутът се приведе и подпря глава на ръцете си.
— Не, освен ако някъде не сте скрили частна армия! Каквото трябва да бъде направено, ще бъде извършено единствено от нас — или изобщо няма да бъде сторено.
За момент всички замълчаха, заслушани в тихите звуци на подготвящото се за вечеря село.
Кърр се поизправи в стола си и пое дълбок дъх. Когато се убеди, че вниманието на всички е насочено към него, той запита:
— Някой от вас чувал ли е за Часовоите?
Две поклащания на глави посочиха негативно, а Лийт каза колебливо:
— Ако не се лъжа, ти веднъж спомена нещо за тях…
— Хубаво е да открия, че си запомнил нещо, хлапе — изръмжа фермерът в стария си познат глас. — Сега слушайте. Часовоите някога имали голямо влияние при решаването на фалтанските въпроси. Преди много време, след като брудуонската инвазия била отблъсната, група богати аристократи от Инструър се събрали с намерението да не позволят Фалта отново да бъде изненадана по подобен начин. Сформирали малка група, която да наблюдава границите с Брудуо и да наглежда фалтанската политика, заключавайки, че в техен интерес е да пазят Фалта силна и врага на разстояние. Тази група станала известна като Часовоите.
В крайна сметка заниманията им с границите отслабнали за сметка на намесата във фалтанската политика. Не след дълго се озовали оплетени в задкулисни борби за власт в много от кралствата. Влезли в Съвета на Фалта. Не минало много време и вече контролирали движението на стоките, държавната политика и заедно с това, хиляди животи. Те били невидими хора, действащи в сянка. Забравили причината за съществуването си — укрепването на Фалта — и скоро названието на Часовоите се превърнало в мразено от жителите на Шестнадесетте кралства име.