В мълчанието дочуха хора да се движат по пътеката, сетне бързи стъпки се разнесоха по терасата отвън. Звънна момичешки глас; после, преди някой да реагира, вратата зейна широко отворена и Стела нахлу вътре.
— Ето сиренето, което искаше, Мерин! — провикна се тя, сетне, съзирайки братята, спря рязко. Подносът с трясък падна от вцепенените й пръсти. Стела направи крачка назад и залепи ръка на устата си. Хауфутът отпусна глава в шепи. Мерин се появи откъм кухнята и застана на прага, клатейки глава. За един дълъг момент никой не проговори.
Кърр първи излезе от вцепенението.
— Седни, момиче — каза тихо той.
Тя се настани на един празен стол, без за секунда да отделя разширените си очи от Лийт и Хал. Четири пръста бяха заврени в устата й. Зад нея Мерин отиде до предната врата и я затвори плътно, сетне сложи резето.
— Не, не са призраци — фермерът увери стреснатото момиче. — Напълно живи са.
Стела махна ръката от лицето си, вдиша няколко пъти, за да се успокои и каза:
— Тогава кого…
— Никого не сме погребвали — отвърна хауфутът. — Поне не и на този ден — добави, хвърляйки кос поглед към Кърр.
Внезапно старият фермер се надигна.
— Трябва да свърша някои нещица — изскърца, сетне се обърна към хауфута. — Скоро ще се върна. Обясненията оставям на тебе.
— Разбира се. Не се притеснявай за времето. Но изглежда, че ще трябва да говорим веднага щом се върнеш.
Кърр изсумтя, сетне излезе през задната врата.
— Дръжте вратата заключена! — провикна се през рамо.
Хауфутът кимна, сетне се обърна към пребледнялото девойче, седящо нервно на крайчеца на стола си.
— И-искам да си вървя — каза тя.
— Засега ще останеш тук. Не мога да позволя да търчиш из селото и да разправяш на всички какво си видяла.
— Майка ми ме очаква у дома. Скоро ще дойде да ме търси. Не можете да ме държите тук! — гласът й ясно клонеше към паника.
Хауфутът ужасен се замисли за секунда, сетне се успокои.
— На родителите ти ще бъде казано, че ще останеш няколко часа при нас. Така или иначе щях да се отбивам у вас тази седмица, за да говорим за предстоящия ти годеж с Друин. Да кажем, че съм решил да използвам тази възможност, за да говорим за това. — Той се обърна към съпругата си. — Мерин, би ли отскочила до Пел и Херца? Стела ще остане с нас поне за вечеря.
Почака Мерин да напусне стаята.
— Сега — продължи той, — не искаш ли да чуеш за Хал и Лийт?
Знаейки, че за момента е приклещена, девойката кимна внимателно, сетне хвърли поглед към двамата младежи, сякаш очакваше да изчезнат. Хал спокойно отвърна на погледа й, ала Лийт бе всичко друго, но не и отпуснат. Точно тя ли трябваше да открие хитрината им! Дъщерята на селската клюкарка, момичето, което го презираше, Стела Пелуен. И какви бяха тези приказки за обявяването на годежа? Когато тя погледна към хауфута, Лийт крадешком хвърли няколко погледа към нея. Носеше прости, поръбени с козина одежди от кафява кожа, върху които се сипеха лъскавите й черни коси. Кожата й бе тъмна за северните земи, необичайна, ала не и уникална. Очите й бяха привлекли Лийт — езера на мистерия, в които можеше да плува всичко и в които всеки можеше да се удави. Бе минало много време, откакто Лийт за последно се бе осмелил да погледне в тях, страхувайки се да не открие отхвърляне или, още по-зле, безразличие. Сега не се осмеляваше.
Какво следва?, помисли си той. Поне на потайнствеността бе сложен край. Никой не можеше да накара майката на Стела да си държи устата затворена. Сега поне можеше да се сбогува с приятелите си.
Стела седеше на стола си, полуслушайки хауфута, докато той й предаваше сбита версия на събитията. За момент бе наистина изплашена, виждайки смятаните за мъртви братя, но сетне бе осъзнала, че това са същите момчета, Хал с деформираната си страна и Лийт с неговите изчервявания и непохватност. Страхът си бе заминал и на негово място бе започнал да се заражда гняв. Не й позволяваха да си тръгне! Как се осмеляваха! Какво право имаха да я държат тук? Тя се стараеше да не позволява на ръцете си да треперят, докато слушаше водача.
Кърр отсъства близо час. Върна се замислен и повика хауфута настрана в отделна стая. За периода на отсъствието им Лийт прекара няколко притеснени минути, без да е напълно сигурен накъде да насочи поглед, опитвайки се да не обръща внимание на изгарящото усещане в гърдите си и пеперудите в стомаха. Защо, чудеше се, тъй силно искаше да бъде близо до нея, но моментите заедно така мъчителни?