След (както му се стори) часове, кухненската врата се отвори, за да пропусне Кърр, Мерин и хауфута. Едрият мъж се разположи срещу Стела, докато Кърр придърпа стол от дясната му страна, а Мерин се настани отляво. Хал се премести по-близо до момичето, Лийт също не бе далеч, така че столовете сега оформяха два срещуположни реда: възрастни и младежи. Селският водач леко придърпа стола си напред и се занамества, докато най-накрая седна на ръба.
— Слушай, Стела — каза мило той, — ти видя нещо, което не трябваше да съзираш. Нямаш вина за случилото се; трябваше да се уверим, че никой не може да ни прекъсва. За това аз нося вината — той погледна към Кърр. — И сега знаеш защо скрихме Лийт и Хал. Преценихме, че биха били в опасност, ако селото знаеше за оцеляването им. Обсъдихме го и възгледите ни не са се променили. Заплаха грози не само Лийт и Хал, но и цялото село би било изложено на риск, ако външни лица чуят за това. Не можем да рискуваме завръщането на онези ездачи. Скоро момчетата ще напуснат селото и ще се преместят да живеят другаде, поне докато родителите им бъдат открити. Междувременно никой не трябва да узнава, че са живи. Тайната трябва да си остане между нас шестимата. Разбираш ли?
Стела кимна.
Кърр се приведе и се втренчи сурово в момичето.
— Обещаваш ли да пазиш в тайна всичко, което си чула и видяла тук, да не казваш никому, нито на приятелите си, нито дори на родителите си?
— Обещавам — отвърна тя, но дори Лийт можа да види пламъчето на вълнение в очите й. Сега може наистина да го твърди, помисли си Лийт, но колко дълго щеше да устои на изкушението? Хауфутът и фермерът се спогледаха.
Зорката Мерин заговори с онзи тих, напрегнат глас, каращ всички, подиграващи се на съпруга й да я вземат много на сериозно.
— Млада госпожице, никого не заблуждаваш. При първа възможност ще разкажеш историята на всеки, пожелал да те изслуша — тя продължи, отхвърляйки протестите на момичето. — Първо семейството, сетне приятелите, след това вече няма значение кому. Нито капка съобразителност за притесненията на другите. Кажи ми, слушаше ли изобщо?
Момичето наведе глава пред тези обвинения.
— Няма смисъл. Не можем да рискуваме — каза Кърр. — Няма среден път. Или ще се доверим на цялото село с надеждата, че историята няма да се разпространи повече, или ще се уверим, че това момиче няма възможност да ни предаде.
Лийт рязко вдигна глава. Уверим? Как? Какви ги бе замислил старецът? Той погледна към Стела и видя, че тя започва да плаче. В него забушува гняв към фермера. Искаше да я докосне, но още при мисълта за това осъзна, че никога няма да се осмели. Докато той гледаше, Хал постави ръка на потръпващото й рамо.
Хауфутът заговори:
— Кой ще я вземе? И на какво разстояние от пътя си можем да се отклоняваме? Ще трябва да кажем на селото.
— Не съм съгласна — каза решително жена му. — Вземете я с вас.
Лидерът запротестира, но се намеси Кърр:
— Мерин е права. Това е най-безопасното решение. След като сме стигнали дотук със заблудите, трябва да идем докрай.
— Ами родителите на Стела? Какво ще им кажем?
Кърр се вгледа в едрия мъж с непреклонни очи.
— Нищо. Ще отсъстваме най-много няколко седмици. Ще оставим бележка или нещо от сорта. Но трябва да потеглим незабавно, още тази нощ, преди още някой да е разкрил тайната ни.
Хал взе думата:
— Достатъчно лъжи. Не бива повече да заблуждаваме селото. Убеден съм, че веднъж научили колко сериозни са нещата, може да им се има доверие да пазят мълчание.
— Но нали точно за това говорим! Тук имаме съселянин, комуто не можем да се доверим, а ти ни съветваш да позволим не само на нея, но и на други като нея, да разпространяват тази странна история? Не, Хал, съветът ти е прекалено рискован. Момичето идва с нас, поне достатъчно далече от селото, за да неутрализираме заплахата на езика й. Завърнат ли се ездачите или ако някой от поддръжниците им дочуе истината, не биха се поколебали да разпитат селото. Както онова във Фавония.
— Как така да ме вземете с вас? Къде отиваме? — запита отчаяно Стела. — На никого няма да кажа! Нямате ли ми доверие?
Хауфутът въздъхна.
— Не става въпрос за доверие. Дори и с най-добрата воля на света, нещо ще ти се изплъзне. Трябва да последваме Манум и Индретт — още тази нощ — и не разполагаме с време да даваме обяснения на селото. Сега престани да се притесняваш за себе си и се опитай да сториш най-доброто за Лулеа!