Кроптър беше висок дори и за северняк, висок въпреки прегърбването: мъжете и жените от Севера бяха считани за над средната височина във Фирейнс, но дори Кърр, един от най-високите мъже в Долината, беше с глава по-нисък от този странен човек. Висок и със солидно телосложение, но това само по себе си не го правеше да изглежда чудновато. Беше лицето, главата му: Лийт не можеше да откъсне очи от него. Имаше дълго, тясно лице, по което личаха годините, макар и не възрастен колкото Кърр, с широки мустаци и гъсти, тъмни вежди — иначе бе напълно плешив. Където бе била косата му, сега лъскава кожа отразяваше утринната светлина. Като цяло излъчваше впечатление за огромна физическа сила, въпреки възрастта си, напомняйки на Лийт за борците, които бе видял миналото лято, когато циркова трупа бе минала през Вапнатак. Или може би, с тези остри очи под надвисналите вежди, приличаше по-скоро на огромна хищна птица. Ако наистина е един от Часовоите, помисли си Лийт, поне на вид го докарва.
— Момичето е грешка — изръмжа Кроптър с груб провинциален глас, докато тримата мъже се настаняваха на масата. — Признай си, глупав фермер такъв, паникьосал си се.
Очите на фермера проблеснаха в отговор, но той си замълча. Моментално Кроптър се издигна в ума на Лийт. Който можеше да си позволи да говори така на Кърр безнаказано, наистина бе силен човек.
— Все още ней късно дя пуснете. Оставете я тука, аз ш’са погрижа тя да се прибере.
— И още преди залез-слънце целите Северни покрайнини ще знаят за Лийт и Хал — отвърна хауфутът.
— Е, и? Конниците как ще чуят за туй? Ще търчите п’дире им и ш’викате новините? Те са на мили пред вас. Минали са Мьолкбридж, ’ку не и Склоновете!
— Не става дума за това, господарю — настоя Кърр. — Предупредиха ни за измяна и шпиони. Знаем, че Раммр гъмжи от предатели. Ами ако те узнаят за това? Ами ако има брудуонски агент във фирейнския кралски двор? Или дори в града? — посочи с палец към източните прозорци, където слънцето се отразяваше от покривите на Вапнатак, закрит отчасти от хълма. — Ако враговете ни чуят, че някой знае плановете им, мислиш ли, че просто ще идат в Лулеа и ще запитат любезно за новини?
Кроптър се замисли над това, почесвайки мустака си.
— Сигурни ли сте, че тя ш’се раздума? — запита той.
— Майка й е голяма бъбрица. Не можем да рискуваме.
— Мой тъй д’ъй, ама преценихте ли колко ш’ви забави тя по Склоновете? Тези земи не са за хора без опит.
— Няма да я отвеждаме толкова далече — отвърна хауфутът. — Надяваме се, че на нас самите няма да ни се наложи да отидем чак дотам. Но ако все пак трябва, ще я оставим в Уиндрайз; тамошният селски водач със сигурност ще я наглежда, докато се върнем.
— Още нещо — продължи да ги притиска Кроптър. — Как ш’обясните внезапното изчезване на троица? Не мислите ли, че селяните може да се позачудят?
Хауфутът се изправи и заговори почтително:
— Стела бе в къщата ми под предлог, че обсъждаме годежа й с местно момче. Жена ми Мерин ще каже на родителите й, че сме отказали да дадем съгласието си. Стела се разгневила и ядосано побягнала. Кърр и аз сме я последвали, разтревожени за състоянието й. И повече ни вест от нас. Вероятно ще заключат, че сме паднали в Лаймския поток или ни е сполетяло някакво друго нещастие.
— Шестима умрели за една седмица — изръмжа под нос Кърр. — Никога не се е случвало преди. Селото може да не се възстанови.
Хауфутът се взря прямо в стария фермер.
— Историята може да се окаже истина — сухо каза той.
— Сигурен ли си, че няма да дойдеш? — запита Кърр, извъртайки се, за да погледне към Кроптър. — Знанието ти може да се окаже разликата между живота и смъртта, а силата ти определено би ни била от полза. Не би ли премислил?
— Знайш, че не мога — каза тихо Кроптър, сетне пламъците отново пропукаха в гласа му. — Принадлежа на туй място както гората на хълма; корените ми се простират надълбоко. Много късной да заминавам веч. Няма да се нуждаете от силата ми или ума ми за онуй, дето ви предстои — той вдигна очи, сепнат за миг от отварянето на вратата и влизането на Стела. — А, момичето — рече той. — Ела и седни, девойче. Хапни малко палачинки. Малко сиропец е останал в купата, съумял да избегне крадливите ръце на хауфута ви.