Докато бе траяла речта, хауфутът бе седял с объркано изражение, което сега преля в раздразнение.
— Какви ги говориш? — прекъсна го той. — Огнени и месни битиета? Мислех, че преследваме група брудуонски воини, опитвайки се да спасим родителите на Лийт и Хал. Какво ще кажеш да ни дадеш малко мъдрост за това?
А Кърр измърмори:
— И освен това може да дадеш насоки как да спечелим Съвета на Фалта! Нямаме време да слушаме лекции за вълшебни кралства — гласът му приключи на малко по-раздразнителна нота, но запази очите си вдигнати, вперени в тези на прегърбения човек. По-храбър си от мен, помисли си Стела сухо. Но аз бих казала същото.
— Значи ясен съвет искате, тъй ли? Мъдрост срязана и поднесена в чиния? — изръмжа Кроптър и Стела се сви от стоманените нотки в гласа му. Заваленият провинциален акцент се стопяваше с течение на думите му, оставяйки острота, режеща като ножове; почти видима заплаха надвисваше над раменете му, докато се надвесваше над селския лидер. — Чух името ти; зная, че си новоизлюпен хауфут, по-млад от повечето, човек на логиката и смисъла, но степента на глупостта ти е била скрита от мен. Чуй ме, глупецо, и ме чуй добре. Две хиляди години Рушителят е имал, две хиляди години и отгоре да открие мрачните тайни на Огнебитието и да ги подчини на волята си. Поколение след поколение се ражда и умира, техните знания и опит се губят, та грешки трябва да биват допускани отново и отново. Но не и Рушителят. Не и Неумиращият. Проклет от Най-възвишения е той! Че благословията на гибелта била му е отнета — и той трябва вечно да живее в света, тормозейки животите на мъже и жени, нивга не откривайки ни почивка, ни покой, никога да не е отведен при Най-възвишения. Но той е обърнал това проклятие в своя сила и впрегнал Огненото битие да му слугува. Илюзии може да сплита да спразва червата ви, думи да извръща като ножове в коремите ви, а тъмната магия му робува. Дебел глупак! Той би могъл да се яви пред вас престорен на Часовой като мен, с властта си да ви принуди да паднете на колене, а вие да се молите да го боготворите! — Часовоят изрева и хауфутът се изсули от стола си, като че действително щеше да падне на колене. На Стела мъжът й се стори превъплъщение на Магьосника, десет фута висок, с мрачни облаци, виещи се около смръщените му вежди и светкавици около пръстите. Зачака неминуемия завършващ удар, с който великият Магьосник щеше да унищожи осмелилия се да му противоречи глупак. Но високият, прегърбен мъж се изсмя и магията бе разтурена.
— Забравям, че сте невинни кърмачета, дори тий, Кърр, храбри ми друже. Не съзирате ли? Аз съм само един старец, а не Магьосникът от Вълшебната планина. О, да — той се изсмя отново, — зная какво приказват. Но ако най-дребната илюзия ви стряска, то как ще се защитавате срещу мрачните слуги на Рушителя, от мен далечно по-могъщи? Не съзирате ли? Това пътешествие е част от подготовката ви. Защо са били Манум и Индретт отведени? Как инак Най-възвишеният би ви изтръгнал от невежеството и поставил ви на предопределения път? И как бихте могли да се научите на каквото и да било, ако преди това не узнаете, че часът е започнал? Тъй че защо не се вслушвате?
— Аз… аз… — заекна хауфутът. — Как направи това? За миг си помислих…
— Ти си много впечатлителен човек, въпреки логиката и смисъла — каза Кроптър със суха усмивка на лицето си. — Легендата за Магьосника от Вълшебната планина е известна из целите Северни покрайнини. Аз зная, че Часовоите от Уоч Хил са се грижели за този слух като декоративен храст поколения наред. Помага да държи любопитните настрана. И трябваше само да направя определено изражение, да застана по определен начин и леко променя гласа си. Всички ли го видяхте?
Пет глави кимнаха.
— Само това ли? — отпаднало рече хауфутът, облизвайки устни.
— Може би не, но аз съм стар и опитен, а вий — млади и впечатлителни.
— Така ли започват всички страшни истории? — запита Лийт. — Просто умни внушения и въображението на хората свършва останалото?
Кроптър се обърна и се вторачи в него; за момент Лийт си помисли, че вижда нещо необичайно в очите на мъжа, нещо… не можеше да каже какво точно.
— Не, илюзията е сал един от пламъците на Огненото битие; и то най-малкият. Което е повече от достатъчно за вас, макар да подозирам, че когато всичко това свърши, ще знаете много повече от Кроптър Часовоя, много повече, отколкото изобщо ви се иска. Разбира се, ще ви помогна да си върнете Манум и Индретт. И ще сторя малкото, което мога, за да ви помогна със Съвета зад Желязната врата, макар че то какво друго бих могъл да сторя, освен да дрънкам, да съветвам… — тук той насочи острите си тъмни очи върху хауфута. — Не зная, защото не съм чувал нищо от Часовоите на Инструър с години, почти десетилетие. Но все пак мога да пращам съобщения и да се моля хората, на които ги пращам, да са още живи и с всичкия си.